Има изключителен интерес към българските вина в страни като Китай и Индия, които са невероятно големи пазари, заяви Георги Ганчев, председател на Българското винено общество. Проблемът обаче е дали българските винопроизводители са готови за това. Той съобщи това по повод седмицата “Вино феерия “Св. Георги Победоносец”, организирана от Българското винено общество, Института за изследване на виното и спиртните напитки и Гранд хотел София между 4 и 9 май. Ганчев уточни, че има и друг повод за събитието и то е “затварянето на червения сезон” – българската традиция повелява в месеците, в които няма “Р” да се пие бяло вино. В рамките на седмицата ще има и благотворителен търг за енотечни вина, ще бъде предложен и уникално ръчно тъкан килим “Св. Георги Победоносец” на младата дизайнерка Изабела Банкова, изпълнен по стара българска традиция с 47 цвята, както и рисувана икона отново на “Св. Георги Победоносец” на художника Пламен Капитански, чиито творби са част от колекциите на английската кралица Елизабет ІІ и на покойния папа Йоан Павел ІІ. Събраните средства ще бъдат дарени за изграждането на Академия на занаятите в родопското село Ситен, съобщи Георги Ганчев. Доц. Христо Спасов от катедра “Технология на виното и пивото” на Университета по хранителни технологии в Пловдив подчерта, че не бива да се отказваме от спецификата на българските вина и трябва с нея да се наложим на европейския и световния пазар. Независимо, че в производството на вино в световен мащаб има свръхпроизводство, от българските производители зависи как ще се представят. Наблюдава се в последните години създаването на малки фирми, които са много по-конкуретноспособни от големите, защото предлагат много качествен продукт. Опасението, че големите ще погълнат малките се опровергава от реалността и от пазара, подчерта Спасов. Много от тях са подпомогнати от програма САПАРД и Фонд “Земеделие”, уточни доц. Спасов. Според него едно от най-качествените вина е Мавруд, но се прави трудно. Друга важна тенденция в съвременното винопроизводство в България е, че фирмите вече имат собствени лозарски масиви, където се отглеждат вината, от които правят виното. Това е много добре, но е трябвало доста време, за да се разбере, а и не е било лесно за изпълнение, подчерта той. В момента и България се налага модата да се търсят по-млади вина – не повече от 2 до 5-годишни, но това са изисквания на пазара, който може след време да промени и изискванията си, отбеляза доц. Спасов. Има сериозен интерес към българските вина в Германия, Великобритания, страните от Бенелюкс, но трябва да се работи повече и за страните от Централна Европа. Завръща се интересът и в Русия, където до преди години са внасяни не много качествени вина, включително и наливно вино в цистерни, съобщи експертът. Иван Драшков, представител на италианската фирма VAIK WINE отбеляза, че вече в България има сериозен интерес и към вносните вина, като първенството е на италианските вина. Колкото до съотношението български – вносни вина, то зависи от самия магазин. Някъде те липсват, а има и големи супермаркети, където съотношението е 1:1. В момента Италия е най-търсеният производител на вина и изпреварва Франция. Причината е многото инвестиции, започнали още преди 20 години. Освен това едно много хубаво италианско вино може да се купи за 10 евро, докато същото, произведено във Франция струва 60 евро. В последните години всички наричат Чили “тигърът” на производство и износ на вино, но малцина знаят, че всъщност български емигранти преди много години учат чилийците как да отглеждат лозя и да произвеждат вино, каза Георги Ганчев. БГНЕС