Без дебати парламентът прие на първо четене промени в Закона за защита на личните данни. Измененията идват след влизането в сила на 25 май на Общия еврорегламент за защита на данните (GDPR), както и на евродиректива.

Макар България да трябваше да промени законодателството си преди тази дата и да имаше двугодишен срок за целта, първоначалният законопроект беше качен на сайта за обществени консултации със закъснение. Той беше остро критикуван от експерти и неправителствени организации. Това наложи удължаване на времето за внасяне на промените от кабинета в Народното събрание.

Последваха редица поправки на законопроекта.

Отпадна изискването за назначаване на длъжностно лице по защита на данните при обработване на личните данни на 10 хиляди души, както и изрично разписване на размери на санкциите за нарушения на Общия еврорегламент за защита на данните (GDPR), въведена беше и възможност за отказ за достъп до информация, ако с нея се погазва професионална тайна.

Според част от експертите, участвали в първоначалното обсъждане на законопроекта, в него продължава да има редица тревожни текстове, съобщи след внасянето му в парламента "Капитал". Един от притеснителните моменти е, че макар да отпадна правото на Комисията за защита на личните данни да иска от медиите разкриване на източниците им на информация, останаха текстове, според които комисията може да извършва проверки в медии, като ще има право да влиза във всички помещения на редакцията. Освен това ще има и достъп до всеки компютър и друго техническо средство за предаване на данни, както и право да изисква достъп до всички данни и до цялата информация. Повече вижте тук.

Законопроектът не беше преминал през всички парламентарни комисии преди да влезе за гласуване в пленарна зала. Водещата комисия - по вътрешна сигурност и обществен ред, го е подкрепила почти единодушно - само с един глас "въздържал се". Пълно единодушие е имало и в другите две комисии - по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и комисията за контрол над службите за сигурност. Днес законопроектът отпадна от дневния ред на правна комисия, защото бе минало вече гласуването в парламента. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) обясни, че това не е проблем и се е случвало и преди. Важното било проектът да мине през водещата комисия, както и през поне една от допълнителните комисии.

Dnevnik.bg