Днес се навършват 110 години от обявяването на независимостта на България. 22-и септември се чества като официален празник на страната едва от 1990 г.

С акта от 22 септември 1908 г. България отхвърля политическата си васална зависимост от Османската империя, резултат от решенията на конгреса в Берлин през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни.

Този акт става възможен 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. Едва през лятото на 1908 г., след извършената в Османската империя младотурска революция, се създават условия България да провъзгласи своята независимост.

Решението за обявяването на независимостта е взето през август 1908 г. на среща на княз Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов в Унгария. На 22 септември с.г. в черквата "Св. Четиридесет мъченици" България е обявена за независимо царство, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Мястото е избрано специално, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава.

"Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция", се казва в Манифеста, който Фердинанд прочита. Той може да бъде видян и днес в Националния исторически музей в София.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите между Турция и България. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й.

Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

Най-пищен ще е празникът в Търново

По традиция празникът се отбелязва най-тържествено във Велико Търново. Началото на честванията е в 7.30 ч. с празнична Света литургия в църквата-музей "Св. Четиридесет мъченици". Това е мястото, на която на 22 септември 1908 г. България е обявена за независимо царство, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите.

По повод празника цял ден ще е свободен входа за Архитектурно-музеен резерват Царевец и църквата "Свети 40 мъченици". Най-зрелищната част от честванията започва в 20.15 ч, когато ще бъде пуснат аудио-визуалния спектакъл "Царевград Търнов - звук и светлина". Тържества ще има в цялата страна.

В София свободен вход ще има за Националният военноисторически музей, в който освен постоянната експозиция ще бъде подредена и тематична, посветена на Съедининението.

Изложение на бойна техника ще популяризира военната служба

По случай 110 –ата годишнина от обявяване на Независимостта на България по разпореждане на министъра на отбраната Красимир Каракачанов днес в седемнадесет български града ще бъдат показани военна техника, образци оръжие и екипировка. Инициативата е първа от поредицата изяви под наслов "Това сме ние", с които Министерството на отбраната цели да популяризира военната служба.

В София от 9.00 ч. до 12. 00 ч. пред парадния вход на Министерство на отбраната (ул. "Дякон Игнатий" № 3) всички гости на празника ще могат да разгледат основни образци военна техника на Въоръжените сили - бронирана машина "Хамър", бойни бронирани колесни машини "Командо", "Гардиан" и "Пустинна котка".

Всички интересуващи се от военната служба ще могат да получат информация за свободните места в армията, както и за условията за участие в курсове за начална и специална военна подготовка. Денят на Независимостта ще бъде отбелязан със същата инициатива и в градовете Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен, Сливен, Шумен, Смолян, Благоевград, Враца, Белене, Асеновград, Карлово, Казанлък, Хасково и Ямбол.

Dnevnik.bg