Вдигнете ръка, ако искате да бъдете следващият председател на Европейската комисия? Има ли желаещи?... Не?". С тези думи в коментар през седмицата "Файненшъл таймс" отбеляза, че крайният срок за желаещите да наследят Жан-Клод Юнкер бързо наближава, но кандидатите определено не са се наредили на опашка.

В понеделник Марош Шефчович, в момента зам.-председател на Еврокомисията, стана едва вторият официално заявил кандидатурата си за висшия пост (след Манфред Вебер от Европейската народна партия) и реално е първият от лявоцентристкото политическо семейство. Малко по-късно групата на Зелените представи четирима кандидати за председател, сред които има и българин, а в четвъртък бившият австрийски канцлер Кристиан Керн също намекна, че може да се брои за номинацията на социалистите.

Словакът Шефчович в момента е зам.-председател на Еврокомисията, отговарящ за енергийния съюз. Той се представя като източноевропейски кандидат, който иска да сложи край на психологическите "телени огради", все още разделящи континента. За момента обаче предвид избледняващите политически успехи на неговата група, шансовете му да наследи Юнкер са в най-добрия случай минимални.

По-големият въпрос е защо по-видни фигури не се включват в надпреварата. Отговорът може да е свързан с намаляващото доверие в процеса за избор на председател на Еврокомисията.

Т.нар. система на "водещия кандидат" (от немски – Spitzenkandidat) бе използвана за пръв път през 2014 г. и донесе победата на Юнкер. Процесът предполага големите европейски политически групи да посочат свои водещи кандидати преди изборите. Евентуалният победител трябва да събере подкрепата на мнозинството в новоизбрания Европейски парламент и да спечели одобрението на квалифицирано мнозинство от националните лидери.

Прекият интерес, подкрепил процеса преди четири години, обаче бързо започва да избледнява. Вече не е сигурно, че основните дясно и лявоцентристки партии, които застанаха зад него през 2014 г., ще съберат мнозинство в Парламента.

Освен това лидерите на ЕС отказват да дадат безусловната си подкрепа за системата и смятат, че трябва да могат сами да определят следващия председател на Комисията.

Френският президент Еманюел Макрон е против "водещия кандидат", а съюзниците в неговата партия "Република, напред!" го определят като "демократична аномалия". Групата на либералите (АЛДЕ), която има амбиции да се съюзи с Макрон, е малко вероятно да предложи водещ кандидат и вместо това може би ще избере "Екип Европа" (Spitzenteam). Евроскептиците от Европейските консерватори и реформисти не са ангажирани със системата, която работи в полза на дясноцентристката Европейска народна партия.

Подобни коментари обаче може да ядосат повечето групи в Европарламента. Наскоро той гласува предложение да отхвърли всеки кандидат за наследник на Юнкер, който няма официалната подкрепа на партийна политическа формация, отбелязва "Политико".

Какво следва?

Един от възможните сценарии е лидерите на ЕС да поемат контрол върху процеса по назначаване на председателя на Еврокомисията. За разлика от случая с Юнкер, този път източници от парламента очакват "истинската игра да се разиграе след вота" през май догодина.

И все пак системата може да донесе ползи за кандидатите. По време на шестмесечната кампания те ще имат възможности за изява в телевизионни дебати и вероятно ще получат други постове заради усилията си. Манфред Вебер например е споменаван като вероятен следващ председател на Европейския парламент. Водещият кандидат на лявоцентристите пък може да стане върховен представител за външната политика и политиката за сигурност.

Dnevnik.bg