България трябва да въведе във вътрешното си право процедура, по която да бъде търсена отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз. Това е един от изводите в едно от най-чаканите решения по преюдициални запитвания (искане за тълкуване на европейска норма - бел.ред.), отправени от български съд до Люксембург, информира news.lex.bg.

Заради него от година и половина е спряно и съвместното тълкувателно дело на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, което трябва да отговори на два основни въпроса: кои съдилища – общите или административните, са компетентни да гледат дела за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и по кой ред – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), трябва да го правят.

В решението си Съдът на ЕС не дава отговор кой закон трябва да предпочетат върховните съдии. Той обаче на първо място заявява, че тъй като процедурата и компетентният орган в този случай не са уредени от правото на ЕС, то това трябва да бъде направено от българския законодател.

"Важно е също така да се припомни, че при липсата на правна уредба на Съюза по въпроса във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се установят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза", пише в решението.

Съдът в Люксембург бе сезиран от съдия Искрена Димитрова от Административен съд-Варна. Тя се обърна към съда заради дело на вложителя с гарантиран депозит в КТБ Николай Кантарев. Той съди Българската народна банка (БНБ) за 3710.91 лв. Това е сумата, с която иска да бъде обезщетен за забавено изплащане на депозита му в КТБ.

Искът му се основава на Договора за ЕС и тезата му е, че след поставянето на КТБ под специален надзор БНБ е трябвало да вземе решение за обявяване на депозитите за неналични до 27 юни 2014 г., а в срок от 20 работни дни след това гарантираните вложения да бъдат изплатени, вместо да се изчаква отнемането на лиценза на банката, което стана на 6 ноември 2014 г., а на практика изплащането започна на 4 декември 2014 г.

Заради казуса на гарантирания вложител в КТБ съдия Димитрова отправи и въпроси за реда, по който в случая трябва да бъде осъществена отговорността на държавата в лицето на БНБ.
Евросъдът не прави избор вместо българския съд дали делото срещу централната банка да се гледа по ЗЗД, или по ЗОДОВ. Той заявява, че основното в случая е дали тези два способа за осъществяване на отговорността на БНБ отговарят на принципите на равностойност и ефективност.

Що се отнася до това дали има нарушение на правото на ЕС при изплащането на гарантираните депозити в КТБ отговорите на съда в Люксембург са доста по-ясни. Съдът заявява, че те "не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор".

Това означава, че когато на 20 юни 2014 г. БНБ постави КТБ под специален надзор е трябвало в рамките на 5 работни дни да констатира неналичността на депозитите, т.е. това е трябвало да стане до 27 юни 2014 г. От датата, на която се установи неналичността, пък започва да тече срок от 20 работни дни, в който гарантираните вложения да бъдат изплатени.

Вместо това в България цялата процедура беше обвързана с отнемането на лиценза на банката, което стана на 6 ноември 2014 г., а на 4 декември 2014 г. започна изплащането на гарантираните депозити.

"Неналичността на депозитите трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство", заяви още съдът в Люксембург.

Той казва на българския съд и че не може на конкретно търсещия обезщетение за забавянето на изплащането на депозита му да се поставя условие да си е поискал парите от банката и да не е успял, за да се установи неналичността на влога му.

В решението се посочва, че Директива 94/19 има директен ефект и цели да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Евросъдът обаче не казва, че в случая такова обезщетение се дължи, а казва, че българският съд трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от 5 работни дни, съставлява достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложителя.

Дневник