Наблюдатели в Латвия и региона следят внимателно изборите за парламент, които започнаха днес и които се очаква отново да спечели най-голямата партия, представляваща интересите на говорещите руски език в страната.

В четвъртък повечето социологически агенции в Латвия отбелязваха, че поне една четвърт от населението все още не е направила окончателен избор за кого да гласува. Толкова е официално и делът на етническите руснаци в Латвия, а определящите се като рускоезични са дори повече - над една трета от населението (сред тях например са и много белоруси, украинци, поляци и литовци). Те са засегнати от езиковата реформа в образованието, обявена тази година и породила обществено недоволство.

На последния дебат Вячеславс Домбровскис се очертава като фаворит. Партията "Хармония", от която е той, се поддържа от 17% от избирателите според проучвания. Неин председател е популярният кмет на Рига Нилс Ушаковс, който е на власт от 2009 г. Проблемът е, че независимо от името ѝ и социалдемократическите ѝ позиции за консенсус другите на латвийската политическа сцена не желаят да формират правителство с нея, отбелязва "Евронюз".

Той определя това поведение като "политика на червените линии" и напада политическите си противници, че въпреки всички решения на "Хармония" - осъждането на окупацията на Крим от Русия, прекратяването на партньорство с "Единна Русия" и други са само извинение.

Домбровскис е представител на руското малцинство в Латвия, която обаче за разлика от мнозина руснаци в страната все пак получава гражданство през 1997 г. В продължение на година (2013-2014 г.) оглавява Министерството на образованието на страната, след оставката на предшественика си Робертс Килис. Проучвания, цитирани от "Франс прес", сочат, че партията му може да вземе дори 30 места в парламента със 100 депутати (и в момента, с 23 места, тя е първа политическа сила).


Малко варианти

Единствената партия, която засега би работила с него, е популистката "Кому принадлежи държавата" (KPV LV) на Артус Кайминш, която може да стане трета по популярност в парламента. Според политолога Марис Крастинс това може да доведе на власт кабинет на популисти и симпатизанти на Кремъл (за каквито някои анализатори все още смятат "Хармония").

Според "Блумбърг" модерният в последните години в Европа популизъм е нещо ново за Латвия, а сред обещанията на KPV LV е "радикална промяна", включително такава, която ще сложи край на миграцията и обезлюдяването на страната. От друга страна, пише агенцията, притесненията от кабинет, оглавяван от "Хармония", може да се окажат неоснователни - в съседна Естония подобна партия дойде на власт, а ориентацията на страната ни най-малко не се промени.

Според финансовия министър Дана Рейзниеце-Озола от Съюза на зелени и фермери (който има 21 места в парламента) след вота няма да има проруско популистко правителство, а "избор на стабилността" и парламент с повече партии.

Професорът от Латвийския университет Янис Икстенс смята, че последното може да е вярно. В законодателния орган може да има между 5 и 7 партии, като дори 3 или 4 биха имали равен брой депутати и така процесът по създаване на коалиция ще е "много непредсказуем".

Такава фрагментация предвиди и президентът Раймондс Вейонис (ръководил Съюза на зелени и фермери на предишните избори) в телевизионно интервю, излъчено във вторник. Вейонис, цитиран от The Baltic Times, обаче подчертава, че единствено кандидати, които поддържат евроатлантическата ориентация на страната, ще получат мандат за съставяне на правителство.

Според разследващата организация Re:Baltica няма достатъчно доказателства, които да подкрепят тезата за външна намеса в изборите чрез социалните мрежи.

Дневник