Вместо да прави увертюри към Кремъл, германският външен министър Хайко Маас се стреми към повече сътрудничество с Централна Европа. Това е добра идея. С тези думи Улрих Шпек, старши сътрудник в берлинското бюро на "Германския фонд Маршал" на САЩ, започва статия, озаглавена "Към "нова Източна политика"?" и публикувана в Берлинския политически журнал.

През последните близо две десетилетия германската външна политика бе водена в две посоки – някои водещи актьори гледаха на Запад към Америка, а други гледаха по-скоро към Изтока, към Русия. Според анализатора червено-зеленото правителство между 1998 и 2005 г. е добър пример. По време на втория му мандат канцлерът Герхард Шрьодер от социалдемократите се концентрира върху връзките с руския президент Владимир Путин в опит да балансира Америка на Джордж Уокър Буш, заедно с френския президент Жак Ширак.

Но докато Шрьодер използва отхвърлянето на войната в Ирак за изборни победи, неговият външен министър Йошка Фишер от Зелените, който също бе против войната в Ирак, продължи да изразява позитивни възгледи за Америка.

Канцлерът Ангела Меркел е явно "западнячка". Израснала в Източна Германия по време на съветското управление, Меркел гледа на водения от САЩ Запад като на политически и културен контра модел на преживяното от нея в ранните й години.

Нейните външни министри обаче започнаха вместо това да клонят към фокус върху Русия. По време на двата си мандата (2005 до 2009 г. и 2013 до 2017 г.) Франк-Валтер Щайнмайер първо опита да доближи Русия до Запада чрез "партньорство за модернизиране", а после, дори и след засилването на напрежението заради Украйна, неуморно продължи да настоява за сътрудничество и координация с Москва.

Гидо Вестервеле, външен министър от 2009 до 2013 г., бе също така мек към Москва и призова за "повече уважение". Зигмар Габриел, който наследи Щаймайер през 2017 г., бе открит скептик към руските санкции заради Украйна и водеща сила зад проекта за газопоровода "Северен поток 2" между Русия и Германия.

Шрьодер, Щайнмайер и Габриел са от Социалдемократическата партия, която смята "Източната политика", установена от Вили Бранд през 70-те години, за своя външно-политическа марка. Но докато "Източната политика" по време на Студената война целеше да донесе политическа промяна на изток и бе ориентирана към Централна Европа не по-малко, отколкото към Русия, днес терминът често се използва като синоним на добри отношения с Кремъл.

Изненадващата промяна на Маас

Сегашният външен министър Хайко Маас, който също е социалдемократ, направи сериозна промяна в курса. И той, като Меркел, е "западняк". Силно ангажиран е с либералните, западни ценности и поставя специален акцент върху международните правила и институции. Неговият "Запад" обаче понякога изглежда се дефинира повече от Франция, отколкото от Америка.

Малко след като стана външен министър през март тази година, Маас даде ясно да се разбере, че няма да следва стъпките на Щайнмайер и Габриел спрямо Русия. Той отказа да използва установената реторика за необходимостта да се "строят мостове" с Москва и да "се държат каналите отворени".

Вместо това Маас зададе нов тон, отбелязвайки, че "ако Русия се определя все повече в разграничение или дори в антагонизъм на Запада", тогава това променя "реалността на нашата външна политика". А още по-наскоро Маас започна да говори за необходимостта от "нова Източна политика", фокусирана повече върху Централна Европа.

Ключов момент в новия му подход е, че държавите членки на ЕС трябва по-добре да координират политиките си към Москва. Новата Източна политика "трябва да взима предвид нуждите на всички европейци – както тези в балтийските държави и Полша, така и тези в западните (европейски) страни".

За да постигне това единство, Германия трябва да действа като строител на мостове, контрабалансирайки скорошния разрив между изтока и запада в ЕС заради бежанската криза. Вместо просто да критикуват източноевропейците заради техните позиции, "(германците) трябва да се научат да гледат на Европа повече през очите на другите европейци", каза Маас.

Първата конкретна стъпка в тази посока бе участието на Маас в срещата на инициативата "Три морета" в Букурещ през септември 2018 г., където той даде ясно да се разбере, че Германия би искала да се присъедини към групата. Инициативата, поведена от Полша и Хърватия, цели да се подобри регионалното сътрудничество в областта на инфраструктурата и енергетиката от Балтийско до Средиземно през Черно море.

В реч в Букурещ през август Маас представи стратегическия контекст на визията си. Първо, съществува централната за него цел за "суверенна и силна Европа" в момент, когато френско-германският мотор вече не "може да води Европа напред сам".

Второ, има предизвикателства от Китай. "Европа трябва да се пази от разделения отвън. Китай има явни амбиции по отношение на властовите политики, особено в Централна и Източна Европа", отбеляза Маас. Следователно, "се нуждаем от обща европейска политика в отношенията ни с Китай. Само тогава Китай ще гледа на нас като на равен партньор".

На трето място идва натискът от Русия. "Същото се отнася за Русия. Като европейци, ние трябва да защитаваме принципите на европейския ред за мира и сигурността". Само "една култура на общи координирани действия в нашия подход към източните съседи" може да доведе до добри отношения с Русия.

Нов глас

Това е нов глас от Берлин. Маас слага край на една политика към Русия, която не доведе до желаните резултати. Вместо да стане по-либерална, демократична и мирна, Русия стана по-автократична и агресивна към съседите си на запад.

В същото време Маас дава сигнал, че Германия разбира стратегическото значение на Централна и Източна Европа в момент на подновена конкуренция за власт.

Най-голямото предизвикателство за Маас ще бъде да превърне идеите и инициативите си в политическа реалност. Външният министър ще се нуждае от значителна подкрепа от канцлера, за да убеди централноевропейските партньори, че германският натиск е истински, особено след като доверието в Германия бе значително подкопано от продължаващата подкрепа на Берлин за "Северен поток 2".

Германия трябва да намери среден път, балансирайки основания на ценности подход към Унгария и Полша (по отношение на техните нагласи към либералната демокрация) и нуждата Европа да бъде обединена в една конкурентна, многополюсна геополитическа среда.

Работата с източните съседи на Германия в инфраструктурата и енергетиката чрез инициативата "Три морета", както Маас предложи, изглежда добра първа стъпка.

Дневник