Ако един астероид оближе земната атмосфера, това може да нанесе огромни щети. Днес човечеството има средства и методи да се защити и ние не можем да допуснем нашата цивилизация да загине както динозаврите. Това заяви заместник-директорът на института по космически изследвания и секретар на Междуведомствената комисия към Министерски съвмет за космически изследвания ст.н.с. Лъчезар Филипов по повод международния ден на космонавтиката 12 април. Пет са основните направления за следващите 50 години, по които трябва да работи човечеството в Космоса, сочат анализи на НАСА, европейската космическа агенция и руската академия. Първото и най-важно направление е решаването на планетарните проблеми. Като цивилизация ние трябва да запазим Земята и да я превърнем в сигурно място за живеене. Това може да се постигне с GMES, програмата на Европейския съюз, която с мониторингови средства цели да предпази човека от природни бедствия – земетресения, пожари, наводнения. Вторият проблем е търсене на астероиди и защита от тях. Ние сега започваме да осъзнаваме тази опасност, която е реална, коментира ст.н.с. Филипов, защото един астероид, попадайки върху Земята, може да погуби всички ни. Според него човечеството има средства и методи, "а и трябва да има, за да се защити, тъй като ние не можем да допуснем нашата цивилизация да загине както динозаврите”. Трети проблем е търсенето на форми на живот в рамките на Слънчевата система. Четвърти - усвояването на планетите от Слънчевата система. Пета задача - изучаването на средата извън Слънчевата система. Ние разбираме, че през близките 50 години едва ли ще можем да осъществим междузвездни полети. На всички е ясно, че пилотинираните полети са до голяма степен политически акт и те вече не могат да се осъществят само от една държава. Въпреки всичко те трябва да се провеждат, защото един ден трябва да почнем да колонизираме Космоса, заяви още ученият. България има 40-годишна история в Космоса и днес целта ни е максимално да се включим в решщаването на тези задачи, каза още Филипов. Ние можем да участваме не толкова с ракети и техника, колкото със сиво вещество. Тази година се навършват 20 години от проекта „Шипка”. Това е годишнина, от която не можем да избягаме, щем или не щем. България беше първа в бившия соцлагер, която качи 11 компютъра на международната станция „Мир”, дотогава там имаше два. Това беше подвиг и това е важно - какво направихме ние за две години и половина денонощна работа, а не полетът на Александров, който беше само „шерп” – носител на апаратура. Тази година със съдействието на правителството ние очакваме свециално постановление на Министерския съвет, което да осигури средства за асоциирането на Бълтгария в европейската космическа агенция и отделно средства за участието на България в GMES, заяви заместник-директорът на института по космически изследвания в БАН. /БГНЕС