Увеличаващият се контенгент центристки евродепутати може да сложи край на "голямата коалиция" между десни и леви в Европейския парламент, пише EurActiv.

Достигна ли своя край монополът на двете големи европейски политически партии в европарламента? Това се пита в доклад, озаглавен "Европейски парламент 2019: Коя пленарна зала? Коя Европа?", на института "Жак Делор".

В доклада разшифроването на бъдещия политически баланс в Европейския парламент се основава на две паралелни тенденции – отслабването на двете основни политически групи в европарламента и възхода на центристите след успеха на "Република, напред!" във Франция.

Към края на "голямата коалиция"?

По време на настоящия и на предишни мандати този блок, разполагащ с 55% от гласовете, позволи да се сформират мнозинства между двете големи политически семейства. Изборите през май 2019 г. обаче ще разместят политическия баланс.

Заради Брекзит и промяната в броя на представителите от някои страни парламентът ще намалее от 751 на 705 евродепутати. Затова за просто мнозинство ще са необходими 353 гласа.

Социалистите и демократите ще бъдат засегнати от излизането на Великобритания, защото депутатите лейбъристи представляват една от най-големите им делегации. Друг проблем за тях е бъдещето на представителите на италианската Демократическа партия, която е най-голямата делегация на социалистите. В доклада се отбелязва, че не е изключено през следващите месеци да има разцепление в Демократическата партия и така в крайна сметка групата на социалистите да намалее до 137 членове.

ЕНП се очаква да разполага със 178 членове след изборите през май и предвид намаляването на броя на евродепутатите. "Двете групи ще останат най-голямата и втората по големина в Европейския парламент, но няма да имат мнозинство помежду си", се казва в доклада.

Тази ситуация ще даде нова тежест на други политически групи, без които няма да е възможно да се постигне мнозинство. Най-напред сред тях са центристите от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ).

Топката е в центъра

"Република, напред!" на френския президент Еманюел Макрон може да спечели 21 места според сегашните прогнози. Ако италианската Демократическа партия се разцепи, "новата партия на Матео Ренци може да се присъедини към АЛДЕ", се казва още в доклада.

Включването на "Република, напред!" в АЛДЕ все още не е сигурно, защото тя не е заела ясна позиция за бъдещето си в Европейския парламент. За момента има две опции. Първата е да сформира чисто нова група, което ще изисква най-малко 25 евродепутати от минимум седем държави - членки на ЕС.

Второто решение, което включва присъединяване към АЛДЕ, изглежда по-вероятно, но зависи от способността на партията на Макрон да съжителства с харизматичния Ги Верхофстад.

Според социологическите проучвания в една бъдеща центристка група ще има около 93 евродепутати, взимайки предвид избраните от "Сиудаданос" (Испания) и Свободната демократическа партия (Германия) наред с други.

Ограничен възход на популистите

Възходът на популистите ще бъде ограничен особено заради "ефекта Брекзит". Групата на Европейските консерватори и реформисти (третата по големина в Европейския парламент, в която са и британските консерватори) ще намалее от 71 на 48 членове.

"Европа на нациите и свободата", където са партиите на Марин льо Пен и на италианския вицепремиер Матео Салвини, обаче може да увеличи броя на членовете си от 35 на 50. Освен това въпреки излизането на британските членове на Партията за независимостта на Обединеното кралство "Европа на свободата и пряката демокрация" може да се увеличи от 45 на 53 членове.

Общо всичките три евроскептични групи заедно ще имат 160 членове вместо сегашните 151.

Дневник