Повечето европейци (67%) са на мнение, че светът преди е бил едно по-добро място. Това показа проучване на фондация "Бертелсман". То се основава на анкети, извършени през юли 2018 г. сред 10 885 граждани на ЕС, като по-задълбочено са представени резултатите за петте най-големи държави членки на ЕС от гледна точка на население - Франция, Германия, Италия, Полша и Испания.

Според заключенията от проучването носталгията е най-силно изразена сред италианските респонденти и най-слабо сред поляците – 77% от италианците мислят, че светът е бил по-добро място, докато 59% от поляците споделят това мнение. Носталгия по миналото изпитват 65% от французите, 61% от германците и 64% от испанците.

Тези чувства са по-слабо изразени сред младите респоненти на възраст под 35 години. Освен това мъжете по-често изпитват носталгия от жените – съответно 53 и 47 процента.

По-голямата част (53%) от тези, които чувстват тъга по миналото, се позиционират в дясната част на политическия спектър, а тези, които са на обратното мнение (58 на сто) споделят по-скоро леви политически възгледи. От тези, които смятат, че светът е бил по-добро място преди, 20% се определят като леви, 27% като лявоцентристи, 32% като дясноценристи и 21% като десни. От другите, за които светът не е бил по-добър в миналото, 22% се смятат за леви, 36% за лявоцентристи, 27% а дясноцентристи, а 15% за десни. Разликите в това отношение са най-ярко изразени във Франция и Германия.

Общо 78% от изпитващите носталгия казват, че наскоро пристигналите имигранти не искат да се интегрират в обществото, докато 63 на сто от другата група мислят по този начин. Освен това 53% от носталгично настроените смятат, че имигрантите вземат работните места от местните хора, докато едва 30% от не изпитващите носталгия са на това мнение.

Резултатите потвърждават, че хората, тъгуващи по миналото, са по-предпазливи спрямо мигрантите – 27% не ги искат за съседи. Същото мнение имат 15% от не изпитващите носталгия, като те най-несъгласни с това да има пушачи за съседи.

Що се отнася до възгледите им за Европа двете групи не се различават особено с едно изключение. Докато повечето не носталгично настроени искат да останат в ЕС (82%), по-малък дял от чувстващите тъга по миналото, които желаят това - 67%.

Борбата с тероризма е най-големият приоритет за втората група (60%), следван от управлението на миграцията (51%). Само 47 на сто от тези, които не са носталгично настроени мислят, че тероризмът трябва да бъде първи политически приоритет в бъдеще, а миграцията на първо място поставят 43%. За тях осигуряването на мир и защитата на правата на гражданите са почти толкова важни, колкото борбата с тероризма.

Освен това 27% от тези, които чувстват носталгия, имат икономически тревоги, за разлика от едва 16 на сто от другата група. Делът на хората, които се идентифицират с работническата класа е по-висок сред изпитващите тъга по миналот – 41% срещу 30 на сто от втората група. Делът на тези с гимназиално (или по-ниско) образование също е по-голям сред носталгично настроените - 26 срещу 20 процента.

Dnevnik.bg