Годишно 33 хиляди души в Европейския съюз и близо 700 хиляди в света умират от инфекции, причинени от бактерии, резистентни на антибиотици. В България според данни за 2018 г. се приема, че подобна е била причината за смъртта на 280 души, а случаите на хора с инфекции заради антибактериална резистентност са били 5374, като страната е на средноевропейските нива. Ако правителствата не вземат адекватни мерки, през 2050 г. тази причина за смъртност може да се превърне в по-често срещана от раковите заболявания.

За това предупредиха днес представители на бюрото на Световната здравна организация в България, ръководители на Националния център за заразни и паразитни болести, на ветеринарномедицинския институт. Във връзка със започващата днес световна седмица за отговорно прилагане на антибиотици те поискаха от правителството да приеме, да задвижи на практика и да отдели необходимото финансиране за отлежаващия от 2016 г. национален план за действие срещу антибиотичната резистентност. И да състави предвиждания в плана междуинституционален съвет, който да координира политиките на здравното министерство, агенцията по храните, земеделското ведомство и образователните институции за информираност и превенция на неправилното използване на антибиотици.

Евтини антибиотици в болниците

България е държавата в Европа, която за миналата година е ползвала най-много евтини антибиотици - цефалоспорини трета генерация, в лечебните заведения, съобщи по време на пресконференцията днес доц. д-р Иван Иванов, завеждащ националната референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност". Това е и основната причина за антимикробната резистентност.

По думите му болниците купуват масово този вид антибиотици, тъй като те са най-евтини и печелят обществените поръчки. Вследствие болниците ги прилагат и в случаи, за които те не са ефективни, като например след операция за превенция на инфекция.

Според Иванов трябва да се възприеме практиката от други държави, където в подзаконови нормативни актове е уредена правилната употреба на антибиотици, да се напишат стриктни правила и да се предвидят дори санкции при неправилното и ненужно приложение.

В доболничната практика положението според Иванов е по-добро, като и там се изписват подобни евтини антибиотици, но като цяло показателите на България за приемани антибиотици в доболничната помощ са под средните за Европа. В същото време той коментира, че трябва да се насърчат лекарите и пациентите да наблягат на мигробиологичните изследвания и антибиограмите, преди да се пристъпи към предписване на антибиотик. В същото време той отбеляза, че това често е проблем както за лекари, така и за пациентите, защото изисква повече време и повече посещения при лекаря.

Антибиотици в земеделието

По антимикробна резистентност сред животните, от които се произвеждат хранителни продукти, България е една от шестте европейски страни с най-печални резултати, коментира и проф. Христо Даскалов, ръководител на Националния център по безопасност на храните. До тези изводи експертите в центъра са стигнали след дългогодишни проучвания и изследвания.

Даскалов отбеляза, че в Холандия например, където са приели и прилагат усилено на практика в последните шест години национална междуинституционална програма за правилната употреба на антибиотици, са намалели с 65 на сто случаите на употреба на антибиотици при животни. В Англия пък този процент е спаднал с около 40 на сто за около 4 години.

Не става с единични, спорадични кампании

За да се случи това в България обаче, наистина трябват целенасочени усилия на всички институции и това да е координирана национална политика, предупредиха участниците в днешната пресконференция. Единичните, изолирани мерки имат ограничено въздействие, коментира д-р Скендер Сила, представител на бюрото на Световната здравна организация в България. И призова правителството да приеме и финансира плана за междуинституционални действия.

"Не ни питайте нас защо няма такъв план, ние сме го изработили със съвместни усилия и сме го предложили на правителството още през 2016 г.", заяви проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

И според проф. Даскалов без общи усилия на различни институции няма да може да се работи ефективно за намаляване на неправилната употреба на антибиотиците. Той отбеляза множеството фактори за свръхупотреба на антибиотици, които трябва да се преодоляват на различни нива. В земеделието например антибиотиците, които се прилагат с фуражите, увеличавали печалбите с около 10-15 на сто. И ние, лекарите, сме станала доста по-мързеливи, свикнахме да имаме това мощно оръжие, което ни вършеше 60-70 на сто от работата и не ни се налагаше да измисляме различни комбинации, да отделяме време и енергия за други решения, допълни той. И посочи, че това важи както за ветеринарната медицина, така и за хуманната.

В същото време и пациентите понякога от страх, презастраховане или с цел бързина и удобство сами искали да приемат антибиотици, независимо дали това е подходящо за заболяването им.
Така се получават напластявани с години проблеми, практики и разбирания сред хиляди хора, които няма как да бъдат преодолени без целенасочена държавна политика, коментира проф. Даскалов.

Наказания в аптеките

Увеличаваме непрекъснато контрола, но при 4000 аптеки в страната няма как да контролираме всичко, коментира директорът на агенцията по лекарствата Богдан Кирилов. Отбеляза, че едно от основните откривани нарушения е продажбата на лекарства без рецепта, които не би трябвало да бъдат отпускани без лекарско предписание. За миналата година са били издадени 42 наказателни постановления за това нарушение, а до октомври тази година – 50.

dnevnik.bg