Китайски изследовател твърди, че е помогнал да се появят първите в света генетично модифицирани бебета близначки, родени този месец, предаде "Асошиейтед прес".

Изследователят Хъ Цзянкуей говори за пробива, непубликуван в нито едно специализирано списание, във видеоклип в мрежата "Ютюб". Според Хъ нов инструмент е помогнал да се изменят гените на двете момичета, върху чиято ДНК той е въздействал.

Ако това се потвърди, ще е голям пробив в науката, но ще отвори и много въпроси в етиката. В САЩ подобни генни модификации с ембриони, яйцеклетки и сперматозоиди са забранени (освен в лабораторни изследвания), тъй като промените в ДНК могат да се предават наследствено, с риск да се повлияе и на други гени. Американски учен обаче казва, че е участвал в работата на китайския екип.

Как е станало въздействието

Самият инструмент, известен с името CRISPR-cas9, не е нов. Открит през последните години и с приложение, описано от друг китайски екип през 2015 г., той позволява да се добавят или премахнат гени като мярка срещу определени болести. Наскоро експерименти са правени с възрастни, но не и с яйцеклетки, сперматозоиди или ембриони.

Китайсйкият учен от Шънджън казва, че е въздействал на ембриони на седем двойки по време на лечение на безплодие. При една се е стигнало до успешна бременност с промени в гените, които според Хъ целят да се създадат съпротивителни сили срещу евентуално бъдещо заразяване с ХИВ (по думите му сериозен проблем в Китай) и СПИН.

По думите му родителите отказват да бъдат интервюирани, нито самоличността им да бъде оповестена. Всички мъже в двойките са били заразени с ХИВ, но не и жените.

Хъ обяснява процеса на въздействие. Първо спермата на бащата се "измива" - отделя се от семенната течност (където има висока концентрация на ХИВ). След поставяне на сперматозоид в яйцеклетка, за да се създаде ембрион, се използва и инструментът. Когато ембрионите са на 3 до 5 дни, се взимат няколко клетки и се модифицират. В случая на експеримента са модифицирани 16 от 22 ембриона. Използвани са общо 11 от тях, преди да бъде постигната успешната бременност с близнаци.

Рискове

Съобщението на Хъ в Хонконг дойде преди международна конференция за генетични модификации, която започва утре, и в ексклузивно интервю в "Асошиейтед прес", направено по-рано според агенцията. "Чувствам силна отговорност и не става дума само за това (да сме първи), а и да дадем пример," обяснява той. "Обществото ще реши какво да прави след това" с откритието.

Засега реакциите на учените са разнопосочни - от "неоправдаема от морална и етична гледна точка" постъпка (д-р Кийран Мусунуру от университета в Пенсилвания) до "твърде ранни" заключения при "работа с оперативните инструкции на човешко същество (д-р Ерик Топол от изследователския институт "Скрипс" в Калифорния).

Джордж Чърч, известен генетик от Харвардския университет, смята, че за цели като борбата с ХИВ подобни опити "могат да се оправдаят". И Чърч, и Мусунуру обаче поставят под въпрос решението да се разреши използването на един от ембрионите, в който умишлено не са направени промени за целите на експеримента. Според тях, ако подобно дете се роди, то би било изложено на всички възможни рискове, а експериментът е бил по-скоро тест на генетична модификация, отколкото опит за защита от ХИВ.

Освен това промяната в този ген създава по-голям риск от заразяване например с грип или западнонилска треска, смята Мусунуру.

Не е известно дали участниците напълно са разбирали евентуалните рискове и ползи - например в декларациите за съгласие, използвани за експеримента, се говори за проекта като "Програма за разралотка на ваксина срещу СПИН". Американският учен в екипа обаче твърди, че е присъствал, когато двойките са давали съгласието си и смята, че те "абсолютно" са разбрали какво правят, предаде АП. На родителите обаче не е дадена възможност да решат дали да бъдат използвани модифицирани или немодифицирани ембриони в опитите за забременяване.

Освен това нито Хъ, нито колегата му, професорът по биоинженерство Майкъл Дийм, имат опит с клинични тестове върху хора. Хъ същевременно уверява, че е модифицирал ембриони на мишки, маймуни и хора в лабораторни условия в продължение на няколко години.

dnevnik.bg