Президентът на Украйна Петро Порошенко поиска да въведе военно положение в цялата страна за срок от 30 дни заради инцидента в Керченския проток, а не за 60, както бе обявено, съобщиха руски и украински медии.

Порошенко очакваше парламентът да гласува внесения от държавния глава законопроект, с който страната ще остане във военно положение за месец. Част от опозиционните депутати обаче имаха въпроси към него и е възможно окончателният законопроект да се отнася само за някои области в Източна Украйна. Според агенция "Униан" той е напуснал заседанието тази вечер, без да говори от трибуната, тъй като му е било попречено от опозицията - включително от представители на крайнодясната Радикална партия и блока на бившия премиер Юлия Тимошенко.

Рускоезичната редакция на Би Би Си твърди, че спорът с опозицията е за това дали военното положение да е 60 дни и да съвпадне с началото на предизборната кампания за президентския вот, или 30. Според медията той е готов да се върне в парламента само ако новото му предложение бъде прието.

Междувременно националисти пред парламента поискаха да бъдат напълно прекъснати отношенията с Русия.

Върховната Рада на Украйна (парламентът - бел. ред.) гласува предложеното по-рано от президента Петро Порошенко въвеждане на военно положение за срок от 30 дни заради инцидента в Керченския проток, съобщия агенция "Униан". Първоначално той е обмислял срокът да е 60 дни, съобщиха по-рано местни медии.

Порошенко очакваше парламентът да гласува внесения от държавния глава законопроект, с който страната ще остане във военно положение за месец. Въпреки въпросите, поставени от някои опозиционни депутати, парламентът одобри режимът да важи за цялата страна, а не за някои области и да е в сила от 28 ноември.

Според агенция "Униан" Порошенко е напуснал заседанието тази вечер, без да говори от трибуната, тъй като му е било попречено от опозицията - включително от представители на крайнодясната Радикална партия и блока на бившия премиер Юлия Тимошенко.

Рускоезичната редакция на Би Би Си твърди, че спорът с опозицията е за това дали военното положение да е 60 дни и да съвпадне с началото на предизборната кампания за президентския вот, или 30.

Военно положение не е въвеждано дори след анексията на Крим през март 2014 г. Ако парламентът все пак приеме мярката, това ще се случи за пръв път, откакто се повиши напрежението между Москва и Киев, на фона на един от малкото преки военни инциденти, откакто Русия присъедини Крим към територията си и започна да подкрепя сепаратисти в Източна Украйна. Срещу подобна мярка вече се обявиха трима бивши президенти на страната - първият ѝ Леонид Кравчук, Леонид Кучма и Виктор Юшченко. В открито писмо те предупредиха, че военното положение би било "заплаха за демокрацията".

Порошенко подписа общо два за военно положение за последните няколко часа. В телевизионно обръщение (записано след инцидента в парламента) той каза, че то е в сила за 30 дни, считано от 9 ч. сутринта на 28 ноември, за цялата територия на Украйна. В указа, за който първоначално съобщиха украинските институции и медии, се предлагаше крайната дата да е 25 януари догодина (военното положение да продължи два месеца, както предложи военният кабинет снощи). Това щеше да постави под въпрос президентските избори на 31 март. В последното си обръщение президентът каза, че 30-дневно военно положение не би засегнало избирателните права, нито би въвело цензура.

Мярката последва напрежението в Керченския проток, след като руските власти откриха огън по три украински кораба, преминаващи през него. Спешни заседания на военния кабинет и Съвета за национална сигурност на Украйна късно снощи доведоха до решението на Порошенко.

Какво се променя

Текстът на документа е недостъпен на парламента на сайта (отваря се единствено първата му страница). Самият указ, подписан от Порошенко, предвижда няколко мерки като възможността да бъде обявена пълна или частична мобилизация "в срок и обем, съответстващи на заплахата за националната сигурност и отбраната на Украйна" и то ако напрежението ескалира допълнително.

Според руски и украински издания обаче украинското законодателство предвижда следните възможности при въвеждането на военно положение:

Властта на някои места може временно да се предаде на военна администрация. Имущество може да се конфискува за нуждите на държавата. Възможно е да се въведе полицейски час, да се ограничи свободата на придвижване, да се проверяват документи и разглеждат вещи, собственост на украински граждани, без да се изтъква причина.

Възможно е властите да поискат по-сериозни регулации на медиите за известно време и да ги използват за разяснителни кампании. Могат да се забраняват демонстрации, както и партии и организации по бързата процедура, ако са заплаха за сигурността на Украйна.

Реакции

Междувременно Великобритания, Норвегия и още няколко западни държави призоваха Русия да освободи задържаните от Русия членове на екипажите на трите кораба (определяни от Киев като заложници). Това поиска и НАТО, чийто генерален секретар Йенс Столтенберг каза, че няма оправдание за действията на Русия.

Германия пък предложи да посредничи, за да се намали напрежението.

Междувременно Съветът за сигурност на ООН разгледа и блокира искането на Русия да бъде осъдено "нарушаването на границите на Руската федерация". Заради инцидента бе свикано извънредно заседание, но заради малкото гласове "за" съветът се отказа изобщо да обсъжда темата. Постоянният представител на САЩ поиска от Русия да спазва международното законодателство и да не пречи на украински плавателни съдове да преминават през Керченския проток. Ники Хейли настоя, че действията на Москва трябва да бъде "осъдена" за "ужасяващото нарушение на териториалната цялост на Украйна".

dnevnik.bg