Протестите срещу цените на горивата във Франция отразяват растящата липса на връзка между градските и селските региони, която може да де окаже катастрофална за центристкото управление на президента Еманюел Макрон, пише в свой анализ Кристофър Дембик, ръководител на макро анализите в Saxo Bank.

Преди време френските власти съобщиха, че от 1 януари 2019 година цената на бензина ще се повиши с 3 евроцента, а на дизеловото гориво - с 6.5 евроцента. Един от компонентите на по-високите цени е въвежданият от правителството екологичен данък за отделяните газове с парников ефект.

Протестът на "жълтите жилетки" през уикенда доведе до масови безредици в Париж, а миналата събота началото на демонстрациите във Франция срещу високите цени на горивата бе белязано от трагичен инцидент, след като участничка в един от протестите беше блъсната от кола и почина. Броят на пострадалите при протестните акции тази събота достигна около 30 души, а над 100 души бяха задържани по подозрения в участие в безредици. Според данни на полицията в демонстрациите в събота са участвали 8 хил. души, от които 5 хил. - на "Шан-з-елизе".

Наречени така заради жълтите жилетки, които френските шофьори трябва да носят за случаите на опасни ситуации, техните протести представляват спонтанно и неорганизирано движение, което няма много ясни искания, но разполага със силна подкрепа в селските райони, отбелязва Кристофър Дембик като припомня, че всичко започна, когато цените на бензина се увеличиха заради по-високите цени на петрола и зелените данъци.

Във Франция данъците представляват приблизително 60% от цената на бензина. Когато клиентите купуват един литър бензин, 60 цента представляват цената на петрола, като 10 до 20 цента са за транспорт от рафинерията до бензиностанцията, около 1 евро е за данък върху вътрешното потребление на енергийни продукти и накрая има 20% данък добавена стойност.

Протестиращите изразяват силно недоволството от зелените данъци на правителството на Макрон, защото те директно ограничават тяхната покупателна способност. Всъщност във Франция индексът за потребителския стрес е на повишено ниво за пръв път от септември 2014 г. и това се дължи основно на данъчните увеличения, наложени през януари. Те са оказали много негативен ефект върху потреблението през първото тримесечие на 2018 г. и ако правителството не отложи вдигането на зеления данък, което се очаква през първото тримесечие на 2019 г., същият ефект може да се усети на фона на още по-неблагоприятна обстановка, дължаща се на по-бавен ръст и по-високи цени на петрола.

Ако обаче наречем движението антиданъчно, това би замъглило по-голямата картина, отбелязва Дембик. Според него истинският въпрос, който движи "жълтите жилетки", е растящата несвързаност между градските и селските райони. През последните 40 години френските държавни политики бяха фокусирани основно върху пет или шест оживени средища и напълно изоставиха селските региони. Техните жители губят обществени услуги, страдат от растяща безработица и все по-често им липсват дори транспортни връзки с търговските центрове в страната. Автомобилите придобиха основно значение за хората в провинцията, защото няма алтернатива. В най-бедните домакинства по-високите цени на бензина могат да имат огромни негативни последици за покупателната способност.

Дембик отбелязва, че липсата на свързаност между глобализираните жители на градовете и изоставените обитатели на селските региони е един от основните стимули за популизма. Според него протестиращите не са срещу зелените данъци, те подкрепят екологичния преход, но не могат да се справят с увеличаващите се зелени данъци, когато в края на месеца вече нямат пари. Все още не е ясно дали крайнодесните и крайнолевите ще бъдат основните печеливши от "жълтите жилетки", но едно нещо е сигурно – това е повратен момент за президентството на Макрон, допълва Дембик.

Кои са "жълтите жилетки"?

В анализа за "Дойче веле" Рахел Клайн коментира, че тъй като зад движението не стоят профсъюзите или партии, протестите представляват сериозно предизвикателство за властите, защото това прави протестиращите непредвидими.

Едно от най-известните лица на протестите е Жаклин Муро. На 18 октомври 51-годишната Муро публикува видео във Фейсбук, в което говори за "кампания срещу шофьорите" и критикува остро планираното повишаване на екоданъка върху горивата. Тя обвинява президента Еманюел Макрон, че иска да превърна шофьорите на дизелови автомобили в "дойна крава". И всичко това, за да може да се купят нови прибори за Елисейския дворец, или да бъде изграден скъп басейн за президента. Над 6 милиона французи са гледали видеото и оттогава Муро е начело на протестното движение.

Ако се вярва на френските медии, зад протестите стои "малкият човек" - хората от селските райони на страната, които се чувстват изоставени, казва Айлин Келер от Германско-френския институт. Според нея това са хората, които живеят малко над екзистенц-минимума, и които са твърде богати, за да получават държавна помощ, но същевременно и твърде бедни, за да имат усещането, че живеят добре. Експертът за Франция обаче смята движението за много по-пъстро, което личи от масовите демонстрации в столицата Париж. "Мисля, че то представлява широк напречен разрез на френското общество", казва Келер.

Актуални анкети сочат, че три четвърти от французите смятат сегашните протести за легитимни.

Защо не протестират германците?

Цените на бензина и дизела са високи и в Германия, но никой не протестира. Според Дитер Рухт, изследовател на културата на протеста, това се дължи, от една страна, на управлението. "Във Франция управлява едно икономически либерално правителство, и гражданите сами трябва да се погрижат за вкарването в дневния ред на социалните теми. В Германия това е грижа на социалдемократите, които участват в коалиционното правителство. "Много французи смятат, че тяхното положение ще се влошава - това е основната нагласа във Франция, където недоволството е много по-силно, отколкото в Германия", казва Рухт.

От друга страна, експертът вижда различна аргументация в протестите във Франция и в Германия: "Докато хората в Германия излизат на улицата, за да протестират преди всичко за правата не жените или срещу ядрената енергия, акцентите във Франция са свързани най-често с трудовия живот", казва той.

Отделно от това имаме и две различни политически системи. Тази във Франция е по-неподатлива на импулси, тръгващи отдолу, а разлика от Германия, където съществуват различни установени канали за артикулиране на интересите. Във Франция недоволството обикновено се трупа дълго, докато не се стигне до експлозия. И това се случва именно на улицата, посочва германският експерт.

Политическите реакции

Вчера Макрон предупреди министрите, че "бойните сцени" с участието на протестиращи във Франция срещу вдигането на екологичните данъци върху горивата може да се отразят на инвеститорските настроения и че правителството трябва да реагира.

Междувременно протестиращите излъчиха своя група официални представители, съставена от осем души, като целта й е да поддържа необходимия контакт с представителите на държавата, както и да посредничи в комуникацията между редовите участници в протестите и координаторите им.

Преди това "жълтите жилетки" призоваваха да се премине към трето действие от техните протести с демонстрации на 1 декември в Париж на "Шан-з-елизе".

Министърът на транспорта Елизабет Борн съобщи вчера, че кабинетът се отказва от плановете, които биха облекчили въвеждането на такси за влизане в определени части на града с автомобил. Целта на плана бе да се намалят задръстваната и замърсяването.

dnevnik.bg