За западните журналисти, деморализирани от безкрайни бюджетни ограничения, Китайската глобална телевизионна мрежа (CGTN) е изкусителна перспектива. CGTN преди беше известна като Китайската централна телевизия (CCTV) и, по думите на президента Си Цзинпин, цели "да разкаже добре историята на Китай". На практика това изглежда като обслужване на идеологическите цели на държавата, пише в. "Гардиън".

В последното десетилетие Китай заложи на по-сложна и активна стратегия, която все повече се ориентира към международната аудитория. Страната се опитва да промени глобалната информационна среда с големи потоци пари – платени адверториали, спонсорирано журналистическо отразяване и добре оформени позитивни послания. Пресата в Китай се контролира строго, но в чужбина Пекин експлоатира уязвимите места на свободните медии.
Пример за това е плащането китайски пропагандни приложения да се появят в десетки уважавани медии, например "Вашингтон пост". Китай ухажва и журналисти по целия свят с изцяло платени обиколки и безплатни обучения.

От 2003 г. насам в документа, очертаващ политическите цели на Народната армия за освобождение, "медийната война" е основна част от военната стратегия. Целта ѝ е да повлияе общественото мнение в чужбина, така че да принуди чуждите правителства да приемат удобни за Пекин политики.

Китай постепенно увеличава контрола си над глобалната цифрова инфраструктура чрез частни компании, които доминират прехода от аналогова към цифрова телевизия в Африка; изстрелването на телевизионни сателити и строежа на мрежи от фиброоптични кабели центрове за данни – цифров "Път на коприната" - които да пренасят информация по света. Така Пекин владее не само производството на новини, но и средствата за разпространението им.

Кампаниите за влияние, разбира се, не са нещо ново – САЩ и Великобритания агресивно ухажват журналисти, предлагайки безплатни пътувания и достъп до високопоставени служители. Но за разлика от тях, Китайската комунистическа партия не приема плуралитет на възгледите. За лидерите на Китай идеята за журналистиката се основава на една наративна дисциплина, която изключва всичко, освен одобрената от партията версия на събитията.

Африка

Африка е опитното поле на международната експанзия на Пекин. През 2009 г. Китай обяви, че ще похарчи 6.6 млрд. долара, за да засили глобалното си медийно присъствие и първият голям проект бе CCTV Africa, която обещава на местните журналисти добра заплата и възможност да "разкажат историите на Африка" на глобална аудитория, без да се налага да се съобразяват със западните наративи. Според Вивиън Марш, която преподава в Уестминстърския университет, телевизията се опитва да разказва "позитивни" истории. Например, 17% от репортажите за епидемията от ебола през 2014 г. споменават медицинската помощ, идваща от Китай.

В последните години CGTN е увеличила обхвата си на континента и се излъчва безплатно в хиляди села в западната му част, заради "СтарТаймс" - китайска медийна компания със силни връзки с държавата. Най-евтините пакети на "СтарТаймс" включват африкански и китайски телевизии, докато достъпът до Би Би Си и "Ал Джазира" е по-скъп и на практика недостъпен за повечето зрители.

Агенция или...

Продукцията на държавната агенция "Синхуа" достига до стотици милиони души. Правителството покрива около 40% от разходите ѝ, а тя самата работи на печалба, както и други информационни агенции, като продава текстовете си на медии по света.

Бивш служител на "Синхуа" описва работата там като "креативно писане. Трябва да комбинираш журналистика с креативно писане". Друг, на име Крисчън Клей Едуардс, който е работил за нея в Сидни между 2010 г. и 2014 г., казва: "Целите им са ясни – да прокарат явно китайски дневен ред () Няма друга ясна цел, освен това да открият слабите места на системата и да ги експлоатират."

Пряка цензура не е необходима, тъй като повечето журналисти бързо разбират кои материали се приемат. "Знаех, че сме инструмент за мека пропаганда – но не повече, отколкото Би Би Си и "Ал Джазира" и определено не като РТ", казва Даниъл Шваймлър, който е работил за CCTV в Южна Америка в продължение на две години.
Но за Марк Бури, който е бил журналист в Отава, едно искане е преляло чашата – когато Далай Лама е посетил Канада през 2012 г., той е получил нареждане да открие какво духовният лидер е говорил с тогавашния премиер Стивън Харпър. Но информацията нямало да бъде публикувана. "Тогава почувствах, че сме шпиони. Беше време да тегля чертата", пише по-късно той. Бури напуска работа.

Трима други източници, които са работили за "Синхуа", казват, че понякога са писали конфиденциални доклади, които са предназначени само за висши ръководни кадри.

Публикации в други медии

Държавният англоезичен вестник "Чайна дейли" има сделки с поне 30 чужди вестника – сред които "Ню Йорк таймс", "Уолстрийт джърнъл", "Вашингтон пост" и "Телеграф" - да включват издания на 4 или 8-странични брошури на име "Чайна уоч", съдържащи дидактична и старомодна пропаганда от типа на "Тибет – 40 години блестящи успехи" и "Си похвали членове на Комунистическата партия".

"Чайна дейли" е похарчил 20.8 млн. долара за влияние в САЩ от 2017 г.; това са най-големите разходи на институция, която не е чуждестранно правителство.

Но стратегията се променя – сега Китай директно купува други медии, смята Ан-Мари Брейди от Кентърбърийския университет. Най-видимият пример е покупката на в. "Саут чайна морнинг пост", 115-годишен хонконгски вестник, от "Алибаба" през 2015 г.

dnevnik.bg