Германското правителство затяга контрола върху инвестициите от страни извън ЕС в германски компании на фона на засилващите се опасения за неевропейското участие в стратегически сектори, особено от китайски фирми, съобщи ДПА, цитирана от БТА.

На пресконференция министърът на икономиката Петер Алтмайер, цитиран от "Дойче веле", обясни, че с тази мярка ще се защити по-добре националната сигурност на страната, но няма да се измени либералният и отворен характер на инвестиционния режим.

Кабинетът реши днес да измени разпоредбите, така че държавните служители да могат да разследват инвестиции в компании от ключови сектори при чуждестранно участие от 10 процента спрямо предишния праг от 25 процента. Това надхвърля плановете, обявени по-рано тази година, прагът да се свали до 15 на сто.

Представители на министерството на икономиката подчертаха, че по-строгите правила не са насочени конкретно към Китай, а имат за цел да осигурят защита на сектори като отбраната и ключова инфраструктура, както и да попречат на опитите за шпионаж. "Франс прес" обаче отбелязва, че решението идва в момент, в който Китай демонстрира нарастващ апетит към знакови предприятия в най-голямата икономика в Европа.

Новият праг, за който не е необходимо одобрение от парламента, влиза в сила от януари и отговаря на предложенията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Той ще обхване секторите на телекомуникациите, ИТ сигурността, електроцентралите, електропреносните мрежи, питейната вода и хранителните доставки, финансовите транзакции, търговията с ценни книжа и деривати, болничните информационни системи, авиацията, жп транспорта, морските и вътрешни водни пътища, софтуера.
Германската промишлена асоциация (BDI) критикува новия режим като твърде ограничителен.

Министерството на Алтмайер, което се въздържа да цитира конкретна страна, казва, че иска да проверява "по-внимателно инвестициите в компании, свързани с отбраната, критичните инфраструктури или някои други технологии в областта на гражданската защита като информационната сигурност", ако "законните интереси на Германия в областта на сигурността бъдат засегнати", заяви пред "Франс прес" говорител на министерството.

Внимание, насочено към Китай

Германия от дълго време предизвиква интереса на инвеститорите, тъй като има силно международно присъствие и в страната развиват дейност много технологично напреднали малки и средни компании. Берлин и други европейски столици са обезпокоени, че през последните години китайски компании се насочват към летища, пристанища или европейски технологични фирми.

В края на ноември страховете се съживиха след новината за бързото напускане на президента на германския производител на роботи "Кука" (Kuka) Тил Ройтер, едва две години след като китайският производител на домакински електроуреди "Мидеа" (Midea) пое компанията. В средата на 2017 година Берлин вече затегна правилата за чуждестранните инвестиции, като си даде четири вместо два месеца, за да разглежда офертите и да разшири полето на транзакциите, подлежащи на одобрението му за доставчиците на услуги или за софтуерните производители в стратегически сектори.

През февруари обаче Германия не повдигна възражения, когато китайският милиардер Ли Шуфу придоби 10 процента от автомобилостроителя "Даймлер" (Daimler), тъй като това е дялов праг, който е доста под този, който слага началото на процедура за разглеждане.

Но през юли германското правителство придоби 20 процента от оператора на електропреносната мрежа "50Херц" (50Hertz) посредством държавната банка за развитие Ка еф Ве (KfW), позовавайки се на съображения за сигурност и противопоставяйки се по този начин на проект на китайски инвеститори, хвърлили око на този дял, отбелязва "Франс прес" /БТА.

Дневник