Окончателното решение на парламента в Скопие за промяна името на Македония бе посрещнато с критики от Русия и определено като "продължаване на наложен отвън процес на изкуствено прекрояване името на държавата с цел форсираното ѝ вмъкване в НАТО". Освен това се предупреждава, че това водело до "взривоопасна ситуация, която може да подкопае стабилността и сигурността на Балканите".

В позицията на външното министерство в Москва на няколко пъти се повтаря, че случилото се не отразява волята на мнозинството от народа на страната и на нейния държавен глава. "Това се върши в нарушение на македонските закони", допълват от външното министерство.

В действителност против т.нар. Преспанска сделка с Гърция се обявиха повечето от половината участвали в референдума миналия септември, но активността тогава бе под прага за признаването му за валиден. В този случай законите на Македония позволяват това решение да се вземе от депутатите. Президентът обяви, че отказва да подпише съответния закон, но ветото му се преодолява с обикновено мнозинство в парламента. Ако депутатите решат да си спестят тази стъпка спрямо държавния глава, мандатът му изтича през април без право на нов и ще се направи опит президент да стане фигура, по-склонна към консенсус.

Москва обаче настоява, че името на Македония трябва да бъде определено "без външен натиск, без налагане на срокове и условия отвън, с широка обществена подкрепа и изключително в рамките на правото". Русия смята също, че въпросът трябва да бъде разгледан от Съвета за сигурност на ООН.

Дневник