Политическата парализа около Брекзит захранва твърденията за предсрочни избори или втори референдум във Великобритания. Един от "страничните ефекти" на подобно говорене обаче е, че британците може да се окажат принудени да гласуват за Европейски парламент през май, а повечето от тях решиха през 2016 г. да напуснат тази ключова институция на ЕС и за евроизбори дори не са предвидени достатъчно средства в бюджета.

Всичко това създава главоболия в правен план и в Брюксел, изброява "Ройтерс":

- колко продължително отлагане на Брекзит (предвиден да се случи в полунощ на 29 март) може да поискат от Лондон и дали това ще стане преди или след разпускането на сегашния състав на Европарламента на 1 юли.

- може ли да доведе това удължаване на срока до окончателно спиране на Брекзит

- ако се наложи британците да гласуват за свои евродепутати, може ли това да се отложи за след месец май

- необходимо ли е и новият състав на Европейския парламент да ратифицира условията за Брекзит.

"Всичко това се обсъжда неформално. Няма никакви формални предложения, а и ако има нещо такова, то трябва да дойде от британското правителство", обяснява Ричард Колбърт, британски евродепутат лейбърист.

Министър по европейските въпроси от страна член на ЕС казва за агенцията, че изглежда "политическа лудост, макар че може юридически да нямаме друг вариант" перспективата в края на май британците да трябва да гласуват на евроизбори за парламент, който всеки момент ще напуснат.

Друг служител на ЕС казва, че от Лондон са им заявили, че все пак са предвидили бюджет за евентуални избори, в случай че няма Брекзит и те трябва да се проведат на 23 май. Запитани дали има подобни планове, от Британската избирателна комисия отговорили, че не планират нищо за тези избори, но и че "имаме опит в провеждането на добре организирани извънредни избори и ако се наложи можем да го приложим".

Какви са сценариите за развой на събитията около евроизборите при отлагане на Брекзит:

- удължаване членството на Великобритания с около 6 седмици, за да внесат някои подобрения в сделката за Брекзит, така че Тереза Мей да я прокара през парламента; това означава, че страната няма да е член на ЕС към момента на изборите за Европарламент

- удължаване на членството с 3 месеца до края на юни; това също ще има минимален ефект върху евроизборите, тъй като сегашният състав на Европейския парламент още няма да се е саморазпуснал и може да ратифицира промененото споразумение

- от 2 юли всяко решение на ЕС трябва да бъде ратифицирано от новите евродепутати; ако по това време Великобритания все още формално е член на съюза и не е изпратила свои представители в новия Европейски парламент, това може да създаде правни проблеми пред валидността на всяко споразумение между Лондон и останалите 27 държави

- британците може да се окажат мотивирани да гласуват на евроизборите си на 23 май, макар че все още може да има неясноти около ролята на тези евродепутати при всяко гласуване, засягащо Брекзит

- Великобритания може да проведе "догонващи" избори за евродепутати на по-късна дата; това е вариант, в случай че в поисканото отлагане на Брекзит е за провеждане на втори референдум, на който да се реши отмяна на уведомлението по Член 50 (с него Лондон задвижи процедурата за напускане на ЕС) и така да бъде прекратен Брекзит

- има и възможност да се използва механизма, по който новоприети страни членки на ЕС изпращат свои представители във вече конституиран Европейски парламент съгласно решение на националния парламент (така постъпи България навремето), които работят до провеждането на редовни евроизбори; но прилагането на този механизъм за вече съществуваща страна член е проблематично.

- объркването се увеличава и от факта, че част от британските места в Европарламента вече са раздадени на други държави; това решение обаче може да бъде замразено до реалното осъществяване на Брекзит, макар че въпросните държави ще се чудят колко всъщност евродепутати избират в края на май

Цялата тази бъркотия може да има сериозни последици за последващите процедури като избор на нова Европейска комисия и определяне на новата законодателна програма, в която е и финансовата рамка на ЕС за следващия 7-годишен период.

Жан-Клод Юнкер и съставът на неговата Европейска комисия може да продължат да работят и след края на мандата им в последните дни на октомври, дори всичко изброено да не се сбъдне и Великобритания нормално да напусне съюза. Това е предвидено и поради обичайния за този етап от подновяване на евроинституциите спор между националните лидери на страните членки и (в сегашния случай очаквано засилено евроскептичен) Европарламент.

Дневник