За поредна година Европейската комисия отчита, че равнището на бедност в България, социалното изключване и неравенството в доходите са сред най-високите в целия Европейски съюз. Това е записано в годишната оценка на икономическото и социалното положение в държавите членки. За България се посочва и че силният икономически растеж, отчитан в момента и доброто състояние на публичните финанси дават възможност управляващите да намерят решение за оставащите структурни предизвикателства. Такива има на практика във всички сфери.

В документа се отчитат очевидните вече проблеми със застаряването на населението и липсата на достатъчно квалифицирани кадри, чието решение ще зависи от способността на правителството да подкрепи икономическия растеж допълнително като извърши нужните структурни реформи.

Оценката на Брюксел е, че са нужни инвестиции в подобряване на уменията на хората, в инфраструктурата и в изследвания и иновации. Това са сферите, които биха допринесли за това България да се доближи до степента на развитие на останалите в ЕС, пише в оценката. Според авторите на доклада това ще направи страната, която е с отворена икономика, по-устойчива във времена на множество рискове, идващи отвън.

В прегледа си комисията отчита ниското ниво на безработица (4.7% през последното тримесечие на 2018 г. - бел. ред.), което е под нивата отпреди кризата, ръстът на икономиката, дължащ се основно на вътрешното потребление, което се очаква да продължи да го поддържа заради растящите реални доходи на населението. Комисията очаква икономическият растеж на България да бъде 3.6% през 2019 г. и следващата година при изчисляван за 2018 г. 3.2%.

Въпреки като цяло доброто представяне на икономиката, България се движи бавно при догонването на останалите в ЕС, пише в документа. Отчита се известен напредък през 2018 г. при реакцията на препоръките, отправяни преди това от Брюксел.

Посочва се, че съществен напредък има при прегледа на състоянието на финансовия сектор. "Някакъв" напредък се отбелязва в подобряването на събираемостта на данъците - тема, с която често се хвали премиерът Бойко Борисов, и харченето на публични средства, което донякъде се дължи и на усилията за намаляване на сивата икономика.

Отбелязват се положени усилия за това да се подобри достъпът на уязвими групи хора до пазара на труда и програми за обучение. Отчита се, че има напредък и в осигуряването на качествено обучение, макар че изостават мерките в тази сфера, отнасящи се до ромската общност в страната. Брюксел отбелязва и "някакъв напредък" в сферата на финансите - чрез въвеждането на надзорни планове за действие над финансовия сектор и адекватна оценка на финансовите активи.

В същото време България почти нищо не е направила в няколко сфери, за което преди са й отправяни препоръки. Сред тях е надграждането на правилата за управление на държавните предприятия в синхрон с международните добри практики. Не е завършена и реформата в законовата рамка, отнасяща се до несъстоятелността и развитието на вторичен пазар за необслужваните кредити. България не е подобрила и достъпа до здравеопазване като ограничи случаите, в които на осигурените се налага да плащат за здравни услуги от джоба си.

Няма напредък и по линия на това да се работи за недостига на лекари. Еврокомисията отбелязва и че в България продължава да липсва прозрачен механизъм, по който се определя минималната работна заплата както и подобряване на прилагането и обхвата й. За последното Европейската комисия настоява безрезултатно от години, а обсъждането на подобен механизъм в рамките на съвета за тристранно сътрудничество към Министерския съвет не води до такова решение.

Еврокомисията очаква, че България ще постигне националната си цел за намаляване на парниковите газове и да увеличи дела на зелената енергия, спрямо записаното в Европейската стратегия по темата до 2020 г. Посочва се, че страната е взела мерки да се повиши енергийната ефективност, но консумацията на енергия остава над индикативните национални цели.

България има напредък в сфери като повишаване на заетостта, по-малко рано напуснали училищата и професионалното и университетското образование, но все още не може да достигне целите в тези области. Според Брюксел ситуацията в намаляването на бедността даже се е влошила. България все още има най-високите нива в ЕС на хора в риск от бедност или социално изключени и също високи нива на дисбаланси в доходите.

Въпреки взетите мерки на пазара на труда, ниско квалифицираните хора, ромите и хората с увреждания все още срещат значителни трудности да си намерят работа, се посочва в документа.Хората с дигитални умения в обществото също са много малко

Банковият сектор е стабилен, но някои слабости остават, отчита още Брюксел. Посочва се, че банките в страната са изпълнили препоръките, отправени им след стрес тестовете през 2016 г., с едно изключение, което не се назовава. Отчита се това, че през миналата година са предложени нови мерки за сектора, отнасящи се до големите експозиции на банките към свързани лица, а освен това в няколко банки са подобрени мерките по заделяне на провизии заради потенциално увеличение на лошите кредити. Еврокомисията отчита, че през миналата година е продължила реформата в небанковия финансов сектор. Специално се посочва, че наскоро са възникнали притеснения, свързани с автомобилните застраховки - ценообразуването им и ефективността на националното бюро на застрахователите. Освен това в страната липсва хармонизирана методология, по която съдиите присъждат обезщетения в случай на автомобилни инциденти.

Националното бюро администрира членството на България в международния клуб на застрахователите "Зелена карта". В началото на декември Съветът на бюрата "Зелена карта" наложи мониторинг на България заради отказа на "Лев инс" да работи по правилата на международната система заради подозренията му, че е източван от некоректни кореспонденти, припомня "Капитал". Оставането на България в клуба може да й струва няколко десетки милиона евро. дотук се стигна заради липсата на решителни мерки от страна на регулатора - Комисията за финансов надзор, да се намеси, посочва още изданието.

Равнището на лошите кредити продължава да пада, частично заради възобновеното активно кредитиране и по-динамичния вторичен пазар, но все още остава над средните за ЕС равнища, посочва комисията.

Борбата с корупция остава предизвикателство, се посочва в оценката за напредъка. Посочва се, че през изтеклата година България е приела ново законодателство в тази сфера и е създала нова, антикорупционна агенция, но резултати от тези мерки още няма. Според комисията има значителен напредък в подсилването на независимостта на съдебната система. Въпреки това още редица предизвикателства остават, в частност да се подсили отчетността на прокуратурата и доверието в нея и да се разпредели по-добре работата между отделните съдилища, тъа кот в момента някои от тях са свръхнатоварени.

От март 2018 г. заработи и новата антикорупционна комисия, която събра на едно място дотогавашните комисии за отнемане на незаконно придобито имущество и за конфликт на интереси, БОРКОР и звена от Сметната палата и ДАНС. Сред най-шумните акции на оглавяваната от Пламен Георгиев комисия досега са арестите на бившия кмет на столичния квартал "Младост" Десислава Иванчева и на кмета на Септември Марин Рачев (ГЕРБ). И двете проверки, започнати от комисията - за имуществата на Иванчева и Рачев, все още не са приключили. В съда не са приключили и наказателните дела срещу двамата.

Посочва се, че България през последните години е решила няколко въпроса, свързани със законодателството срещу прането на пари, но няколко притеснения все още остават в тази сфера, се посочва в доклада. Сред тях е ефективното въвеждане на европейското законодателство по въпроса в правната рамка на страната и използването на финансова информация при разследването и обвиненията във финансови престъпления и корупция на високи нива.

Дневник