България продължава да има сериозни пропуски в осигуряването на достъп на гражданите до правосъдие по теми, свързани с околната среда. Това гласи решение на Комитета на Орхуската конвенция, което организацията съобщава с писмо от 25 февруари на българското екоминистерство.

България подписва Международната конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда при откриването й на 25 юни 1998г. в Орхус, Дания. От 2011 г. досега - вследствие на сигнали от неправителствени организации за нарушения - текат проверки и опити българското право да изпълни стандартите на споразумението.

Възможно ли е изключване от конвенцията

Със сегашното решение Комитетът на Оркуската конвенция потвърди предупреждението си от 2017 г., че държавата ни ще бъде изключена от конвенцията, ако не приеме законодателство за участие на гражданите в делата с отношение към околната среда. Предупреждението за изключване може да се оттегли, ако България докладва реални промени до 1 октомври 2019 г., разяснява специална клауза на документа.

Сегашното решение на комитета на конвенцията е взето след преглед на изпратения през октомври 2018 г. от България отчет за свършеното до този момент. Представеният от властите документ е в отговор на констатации на представителството на конвенцията от 2012 г и 2014 г. за липси в националната правна уредба.

Оттук нататък България може да докладва само още 2 пъти - през октомври 2019 г. и през октомври 2020 г. - за мерките, които взима за изпълнение на задълженията си към Орхуската конвенция. В съобщение до медиите от днес Коалицията от граждански организации "За да остане природа в България" коментира, че ако правителството не спази и следващите срокове за докладване на конкретни законодателни промени, то страната няма да има следващ шанс за отлагане на задълженията си и ще бъде първата, изключена от Орхуската конвенция.

"Дневник" изпрати въпроси до ресорното Министерство на околната среда и водите (МОСВ) за това как планира да изпълни ангажиментите на България по конвенцията и очаква отговор.

Предисторията

Именно "За да остане природа в България" през 2011 г. настоява пред Комитета на Орхуската конвенция да изиска българското правителство да изпълни задълженията си по международното споразумение.

Следва Решение на Комитета за съответствие с Орхуската конвенция 2012 г. което установява, че ключовият за опазването на природата Закон за устройството на територията (ЗУТ) не само не гарантира гражданско участие при взимане на решения по екологични въпроси, но и изрично забранява и ограничава всякаква гражданска активност по отношение на най-важните действия на властите в областта на околната среда – устройствени планове (ПУП и ОУП), строителни разрешения и актове за въвеждане в експлоатация на строителни и индустриални обекти. Нещо повече, според решението на Комитета, законът изрично препятства достъпа до информация, а също забранява предоставянето на мнение или обжалването – за всички граждани, дори собствениците, които са непосредствени съседи до съответните обекти (виж в превод тук).

През юли 2014 г. Орхус дава декември същата година като първи срок за първо докладване от България за мерки за преодоляване несъответствието на Закона за устройство на територията (ЗУТ) към изискванията на Орхуската конвенция, повтаряйки констатациите от 2012 г. (виж тук).

От решението на Комитета през 2014 г. насам тече размяна на официална кореспонденция между страните, в която българското Министерство на околната среда и водите ежегодно отчита напредък, а Комитета на Орхус регулярно отговаря, че отчетеното не решава констатираните систематични липси.

След днешното решение конвенцията обаче потвърди, че октомври 2019 и октомври 2020 г. са последните срокове, които България има, за да осигури законодателство, гарантиращо достъп до информация, участие на обществеността във взимането на решения и достъп до правосъдие по въпросите на околната среда.

Липса на участие и достъп до правосъдие за околната среда

Екокоалицията "За да остане природа в България" разяснява, че основната причина Комитетът на Орхуската конвенция да не приема българското законодателство е Законът за устройство на територията, който съдържа силни ограничения по отношение на обжалваемостта от страна на граждани на устройствени планове и разрешенията за строеж. Те могат да обжалват, само ако са собственици на земя в съседство. Това създава условия за корупция, защото оставя изхода от подобни решения изцяло в ръцете на ограничен кръг заинтересовани страни, основно общините и инвеститорите.

Природозащитниците смятат, че именно поради пропуски и ограничения за обжалване на решения на институциите българските граждани все още нямат пълноценна възможност да реагират на безбройните строителни нарушения, включително при унищожение на дюните от зони от "Натура 2000" и територии от национални паркове. Като примери за необжалваемост на устройствени планове и инвестиционни проекти, които са одобрени в нарушение на екологичните закони, от екокоалицията изброяват:

Ски зона Банско в Национален парк "Пирин" - устройственият план на ски зоната е одобрен от община Банско, въпреки доказателствата за нарушения на концесионния договор, които бяха потвърдени от Министерство на околната среда и водите през 2010 г.

Лифт от хижа "Пионерска" до хижа Рилски езера в Национален парк "Рила" - разрешението му за строеж е издадено от община Сапарева баня без актуална оценка за въздействие върху околната среда и е изграден върху свлачище.

Общ устройствен план на община Царево в Природен парк "Странджа" - одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството през 2008 г. със сериозни нарушения на европейските директиви за "Натура 2000".

Общ устройствен план на община Варна - одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството с процедурни нарушения.

Ски център Супер Перелик в Родопите – общият устройствен план на ски-центъра е одобрен от община Смолян без екологична оценка.

Камчийски пясъци – подробният устройствен план на проекта "Камчия парк" е одобрен от община Долни чифлик без екологична оценка и предвиден върху нарочно закрита защитена местност.

Корал – подробният устройствен план на курортно селище върху бившия къмпинг "Корал", одобрен от община Царево с процедурни нарушения.

Иракли - разрешителни за строеж за курортни селища, одобрени от община Несебър без оценка за въздействие върху околната среда.

Дневник