Промените в таксите за преводи в евро ще спестят над 1 млрд. евро на гражданите извън еврозоната на година. Това заяви българският евродепутат Ева Майдел (ГЕРБ/Европейска народна партия) по време на дискусия по повод промените, с които се уеднаквяват разходите за трансгранични плащания в евро между страните от еврозоната и тези извън нея, и се повишава прозрачността при таксите, свързани с услуги по превалутиране. Ева Майдел бе докладчик по темата в Европейския парламент.

Регламентът за презграничните плащания вече беше гласуван в пленарна зала и одобрен от държавите членки, а част от промените се очаква да настъпят от декември 2019 г. По думите на Майдел той изпраща един двоен стандарт в историята и представлява втората малка революция в ЕС след отпадането на таксите за роуминг. Тя обясни, че от 15 декември тази година всички европейски граждани и бизнеси ще са третират еднакво, когато трябва да превеждат и получават евро и преводите в евро ще струват колкото вътрешните преводи в национална валута. Досега това се отнасяше само за държави в еврозоната и поставяше други в неравностойно положение, допълни тя.

Майдел отбеляза, че регламентът засяга всички българи и най-големият ефект ще е за тези, които имат близки в чужбина, които много често превеждат или получават пари, почиват и учат в чужбина, както и за българския бизнес, който вече няма да трябва да отваря банкова сметка във всяка държава в ЕС, където осъществява дейност.

Тя каза, че много години българите са плащали най-високите такива такси, между 30 и 50 лева, независимо от стойността на превода. Например, може да се направи превод от 10 евро с такса от 15 евро, което е необосновано високо. От 2012 до 2017 г. средната цена, която българите са заплащали, се е увеличила. След България втората държава с най-високи такси е Румъния, но там таксата е близо двойно по-ниска отколкото за българите, отбеляза Майдел. Според нея това е много явен пример за двоен стандарт, а същевременно всички европейци трябва да бъдат третирани наравно, защото там се корени силата на обеднена Европа.

Втората част на регламента ще помогне на българските граждани да сравняват как използват кредитната или дебитната си карта в чужбина и какъв е начинът за превалутиране. Това, което ще могат да виждат гражданите и бизнеса, е на момента каква ще е комисионната при разплащането. Потребителите ще получават електронно известие като смс или чрез банковото си приложение и да изберат коя банка да направи превалутирането – тяхната или тази на търговеца.

По думите на Майдел целта е да се премахнат скритите такси, които някои банки или търговци прилагат и които стават известни след получаването на банковото извлечение.

Според Европейския парламент всички европейски валути трябва да се третират наравно и затова той е договорил 36 месеца след влизането в сила на регламента Европейската комисия да направи препоръка за прилагането на правилата към всички европейски валути, каза още евродепутатът като уточни, че в Европа 80% от транзакциите са в евро. Тя и екипът й работят за разговори с Еврокомисията, като целта им е да има платформа, която да дава по-голяма прозрачност и яснота как регламентът ще влезе в сила.

Ползите за малките предприятия

Икономистът Лъчезар Богданов отбеляза, че към 2017 г., последната за която има данни, изходящите трансгранични преводи от България са около 1.9 млн на година или на стойност около 98 млрд. лева, а входящите са около 4.3 млн превода на стойност 248 млрд. лева.

Той отбеляза, че България е относително бедна в общия европейски пазар икономика и нейният начин да постигне дългосрочен догонващ растеж е да бъде отворена икономика. Това става като българските пазари за стоки и услуги са отворени. За България външната търговия и съответно разплащанията са относително много по-важни, отколкото за големи икономики като Франция, Германия и дори Полша и такива пречки като таксата за разплащане са важни, допълни Богданов. Той отбеляза, че външната търговия на България е 131% от нейния БВП, а износът е 66% от БВП, докато при Германия е един път и половина по-малко.

За всички около 36 хил. малки предприятия, които осъществяват внос, и около 15 хил., които осъществяват износ, съществуващите тежести са непропорционални. Същевременно големите компании могат по-лесно да договорят по-добри условия. Затова промяната, според Богданов, ще засегне в много голяма степен дейността на малките предприятия и хората, които осъществяват пътувания.

Студентите в чужбина

Даниела Данаилова-Шербел, член на управителния съвет на организацията на българите с опит в чужбина "Тук-Там", коментира, че един студент в чужбина на края на годината вижда, че разходите за такси в преводи са почти равни на едномесечната му издръжка в тази държава, например 500-600 евро в Германия или Франция. На ежедневна база тези суми биха му стигнали да се прибере в България и да се върне след това. По думите на Данаилова-Шербел завърналите се в България и работещи с чужбина хора, както и фирмите, които осъществяват дейност с други страни, имат сметки във всяка валута, в която работят.

Тя даде пример и със себе си. Първите два месеца със съпруга й отделили много време на въпроса къде да си отворят сметка и 13 месеца по-късно все още нямат сметка в българска банка, защото условията с тези в германска банка са несрваними. Според нея промените са изключително необходими, макар и малко закъснели.

В отговор на въпрос Майдел каза, че влизането в чакалнята на еврозоната би дало силен сигнал накъде България се е запътила. Кредитните институции и агенциите, които следят кредитния рейтинг, със самото влизане в чакалнята ще затвърдят и повишат кредитния рейтинг на страната, а това е едно от първите неща, които виждат чуждестранните инвеститори.

Дневник