Издръжката на живот е нараснала за 1 година с 15.6 %. Това е най-голямото увеличение през последните 8 години и е индикатор за рекордно поскъпване на живота, заяви Виолета Иванова експерт изследовател в Института по социални и синдикални изследвания на КНСБ, предаде репортер на БГНЕС. Границата на бедност , базирана на потребителска кошница от 77 стоки и услуги жизнено важни за физическото оцеляване, е 176.64 лв. на едно лице. Това показва ръст под 3.5 % за тримесечието и 15.4 % в годишен план. Под границата на бедност все още остават 34 % от домакинствата в страната, което означава около 2.3 млн. души. Общ доход до 95 лв. човек са 57,6 % от домакинствата, посочи Иванова. Средно едно лице от домакинство има общо 244,37 лв. Това представлява 54.5 % от необходимите средства за издръжка на живот, които в края на март са достигнали стойността 448,40 лв. на човек от 4 членно домакинство.В същото време 12,2% от домакинствата имат общ доход на 1 лице около и над издръжката на живот. За 1 година скокът на цените на хранителните стоки в България е шокиращ и най-голям в сравнение с останалите страни-членки на Европейския съюз – 21,8%. Това е рекорд за последните 8 години. Следва Латвия с 21,3% при средно поскъпване на храните в ЕС 6,8%, сочи изследване на Евростат. Драстично се е вдигнала цената на дизела - с 33%, цените в заведенията за обществено хранене - с 27,8%, на фризьорските и бръснарски услуги – с 29,9%. От хранителните стоки за първото тримесечие най-много е поскъпнал оризът - с 18,7%. Следва олиото – през предходното тримесечие то отбеляза ръст от 44% - сега има нов скок от 17,3%. От зеленчуците и плодовете бананите имат най-драстично повишеине – 35,4%, лимоните – 24,3%, следва сладоледът завкъщи – цената му е скочила със 17,1%. Прави впечатление, че месото и малотрайните колбаси поскъпват плавно, докато деликатесните салами – с 8,3%. Любимите варива на българина – леща и фасул са поскъпнали съответно с 18,8% и с 9,2%. Маслините са скочили с 9,4%. При нехранителните стоки и услуги жилищните наеми за 1 година са нараснали с 9,2%, междуселищният автобусен транспорт – с 9,5%. Прави впечатление, че се задълбочава огромната диференция между средните заплати в различните икономически дейности. Например, в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти тя е 1359 лв., а в произоводството на обработени кожи и изделия от тях – едва 235 лв. или 5,7 пъти по-малко, изтъкна Иванова. За 1 година средната работна заплата е скочила с 10,4%. Като цяло това е твърде малко, за да усети българинът осезаемо почакване на жизнения си стандарт, защото нарастването на разходите неутрализира ефекта от нарастването на доходите. /БГНЕС