Eвропейските страхове от турска експанзия в района на Западните Балкани не съответстват на действителността. Турция действително вижда възможности в региона, но всъщност предпочита страните в него да влязат в НАТО и Европейския съюз, за да се превърнат за нея в път към сърцето на Европа.

Това пише Аслъ Айдънташбаш в нов доклад на Европейския съвет за външна политика (ЕВСП), посветен на ролята на Турция в Западните Балкани.

Според Айдънташбаш, макар подходът на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) някога да заслужаваше да се нарича "неоосманистки", президентът Реджеп Тайип Ердоган днес е променил фокуса си - персонализираната дипломация и прагматичните отношения са по-важни.

Същевременно, въпреки топлите отношения на западнобалкански правителства с турското, тези държави не са склонни да предават на Турция гюленисти, обвинявани от страната за опита за преврат през 2016 г., или да затварят училищата им въпреки призивите на Анкара.

Европейските правителства трябва да спрат да поставят под въпрос мотивите на Анкара и да работят по споделени цели, държейки Турция по-близо до себе си и по-далеч от прегръдката на Русия, е последното обобщение, с което започва анализът.

Не е това, което изглежда

През октомври 2017 г., на необичайно топло посещение на Ердоган в Белград, външният министър Ивица Дачич дори пя за турския президент - традиционна турска песен, изненадващо влязла в репертоара на националист. Ден по-късно ръководството на Сърбия, някога в напрегнати отношения с Турция (особено заради югославските войни) заведе Ердоган Нови пазар, където живеят много бошняци и където на митинг множеството, дошло да го приветства, скандирайки "Султан!"

Европа погрешно интерпретира това като желание на Турция за по-голяма регионална хегемония и недоверие, че страната поддържа евроатлантическата интеграция на Западните Балкани. Така и европейските лидери, и Анкара преувеличиха силата и намеренията на страната - вторите заради пропагандни цели.

Турция не може да се мери с региона политически и икономически. Тя е в третия период на политиката си за Западните Балкани (силно проатлантическа; подчертаваща османските връзки; и сегашната прагматична). Ердоган днес гледа към търговските връзки, отношенията с НАТО и САЩ и мюсюлманските общности в региона, а и съперничеството си с живеещия в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен. В отношението си към балканските мюсюлмани Ердоган открива и престиж, на какъвто не може да се наслаждава другаде в Европа.


Невинаги е било така

Всичко това може да се промени, ако Турция излезе от западния лагер и потърси по-близък съюз с Русия. И сегашното отношение към Балканите не е даденост. Ако в първите години на века добрите отношения с Вашингтон и спомените за югославските войни подтикваха Анкара да се стреми към стабилизация на региона и (по думите на експерт) да "докаже важността си за западния свят", назначаването на Ахмет Давутоглу за външен министър засили дипломатическите взаимодействия със Западните Балкани.

В "Стратегическа дълбочина" Давутоглу призовава Турция да допълни западната си ориентация с по-силен интерес към Близкия изток и Балканите, ако иска е глобална сила. За разлика от основателите на съвременна Турция Давутоглу вярва, че единственият начин страната да осъществи съдбата си е като упражнява "мека сила" в бившите османски територии, а на Балканите - особено сред бошняци и албанци. Като външен министър обаче той залага не само на тези две държави, а и на Сърбия и Македония.

"Хиперактивната" турска дипломация подобри отношенията между Сърбия и Босна и Херцеговина, нои между Анкара и Белград, а междувременно работеше по споразумения за свободна търговия с всички балкански държави, каквито имаше до 2018 г. Турската агенция за международно сътрудничество (TIKA) и културните центрове "Юнус Емре" (подобен на "Гьоте институт" или на Британския съвет) станаха силно активни, а турският език се превърна в средство за разпространяване на влияние.

Непрекъснатите препратки към османското минало - например споменаването на великия везир Соколу Мехмед Паша, който има корени на Балканите, - с които Давутоглу изпъстряше речта си, изглежда не му помагаха да разбере, че завладяването и спомена за практики като вземането на еничари от семействата не се харесват дори след 400 години. Правеше го и Ердоган в опит да изгради образа си на "глобален лидер".

Същевременно, с изключение на Босна, докато елитите в повечето държави показват, че почитат турската политическа класа, жителите са уважени от възможността за засилване на турското виляние в региона, пише анализаторът Алида Врачич, цитирана в анализа.


Прагматизъм

Турция забави регионалния си активизъм и дипломатическите инициативи, но увеличи ролята на икономическите връзки - и на президента Реджеп Тайип Ердоган в отношенията със Западните Балкани. В този процес, започнал с напускането на Давутоглу през 2016 г., Турция не се превръща във водещ икономически фактор в региона - тя е трети или четвърти търговски партньор на всяка от държавите, а втора за Косово (първи е Европейският съюз). Лидерите на балканските страни, за разлика от повечето европейски, бяха гости на встъпването в длъжност на Ердоган като президент или на откриването на огромно летище в Истанбул.

Фактор днес са личните връзки на Ердоган с лидерите - с Вучич, но и с косовския му колега Хашим Тачи, както и с албанския премиер Еди Рама или бившия босненски президент от бошняците Бакир Изетбегович. Това е и част от усилията на президента да изглежда като защитник на мюсюлманите по света - включително на Балканите.

Това желание на Ердоган и негово слабо място е нещо, което балканските лидери разбират и което използват, затова "дипломацията на появяването" на различни събития е от взаимна полза. Балканските могат да покажат на Европа, че имат алтернативи, а Турция, по думите на анализатора Биргюл Демирташ, да "се чувстват като регионална суперсила заради Балканите.

Турция обаче среща ограничения. Тя не се меси във вътрешната политика на страните от Западните Балкани, нито взима страна в избори. Освен това, с изключение на Албания и Босна, мюсюлманските малцинства са твърде малки, за да влияят на политиката.

Елитът на Турция смята Балканите за единственото кътче, където турците мога да развиват добри отношения и да у да имат някакво влияние в държавите наоколо. Депутатът Джелал Адан, от дясната Партия на нацоналистическото действие, обяснява: "Никой не може да политизира тази тема. На Балканите дишаме кисорода си. Нека сме ясни за това." Така консенсусът за балканската политика е национален - там "дишането" е възможно.

Дневник