Проектът за бронирани машини на пехотата с прогнозна стойност 1.464 млрд. лв. с ДДС ще се забави за неизвестно време. Колко точно е рано да се каже. "Пазя се да не поставям срокове", каза министърът на отбраната Красимир Каракачанов пред "Дневник" миналата седмица.

Според заданието на проекта трябва да бъдат купени 150 машини (90 бронирани и 60 обслужващи и осигуряващи) и специална техника за 3 батальонни групи, комуникационна и информационна система, тренажори и друго оборудване. Следващата стъпка трябва да е изпращане на искане на предложение (RFP) до избрани фирми, но тя още не е направена.

Работната група по проекта беше назначена от министъра на отбраната в началото на декември 2016 г. съгласно решение на правителството преди 3 години - през март 2016 г. Осем отговори на "запитвания за информация" (Request For Information) от фирми - производители на бронирани машини за пехотата, бяха получени в Министерството на отбраната (МО) до крайният срок от 28 юни 2017 г. Проектът веднъж беше върнат от парламента заради липса на финансова обосновка и беше окончателно приет от Народното събрание на 8 юни 2018 г. Последният неспазен срок за изпращане на RFP беше "началото на новата година" (2019 г.). Целта беше през януари кандидатите на имат достатъчно яснота, за започнат да подготовят офертите си. Сега този срок е скъсен.

Съветски или натовски стандарт? И други въпроси...

В средата на март министър Каракачанов обясни, че все още има дискусионни въпроси, на които "военната експертиза" търси правилните въпроси. Те са за избор на оръдие и боеприпаси за него, както и каква да е радиостанцията. Идеята на новите бронирани машини за пехотата да се сложи малокалибрено оръдие, използващо муниции от съветски стандарт, не е нова за "военната експертиза" работеща по процедурата.

Преди години идеята беше да се използва оръдие, което е налично в българската армия. Тя евоюлира до поставяне на ново оръдие, работещо със съветски стандартни заряди. Оръдието е 30 мм, заключи Каракачанов. "Ако трябва да изберем, новите оръдия по натовски стандарт са по-добри от това, което можем да ползваме. Въпросът е с независимостта на доставките и цената на боеприпасите", коментира той.

Оръжейният бизнес не иска да произвежда боеприпаси по стандарт на НАТО

Причината за желанието да се ползват снаряди по стария стандарт е много по-ниската им себестойност и това, че се произвеждат от български компании. За тях не е технически проблем да произвеждат муниции и по новия стандарт и на цена по-ниска от вносните. Заради конфликтите в Близкия изток производството на българските фабрики обаче е настроено за муниции от съветски тип и мощностите им са натоварени. В Министерството на отбраната се надяват, че със затихването на конфликтите българските компании ще започнат производство по стандарта на НАТО.

"При една бъдеща война винаги ще вървим с нашите съседи, членове на НАТО, и не можем да носим руски снаряди", каза източник от Министерството на отбраната. Съвсем друга тема са възможностите като скорострелност и поразяваща сила на оръдията, които се предлагат от фирмите, проявяващи интерес. Сред тях са "Бушмастер". "Рейнметал" и "Некстер", но, изглежда, те вече са "зад борда", тъй като предлагат 40-мм оръдие.

Трябва да се произвежда в България, но няма кой

Едно от условията за доставка на бронирани машини е 20% от стойността на проекта да остава в български фирми. За това се изказват многократно и министър Каракачанов, и премиерът Бойко Борисов. "Както и да ги въртим, не могат да покрият 20% от стойността на проекта", каза източник на "Дневник" от Министерството на отбраната. Той описа преговорите с българските оръжейни компании като мъчителни. "Основното се върти около радиостанцията - тя поне да се сглобява в България", каза източникът. Съвременните "радиостанции" всъщност са многоцелеви устройства за пренос на данни в реално време и изискват и криптиране на информацията. Те трябва да са свързани със системата на НАТО за управление и следене (Friendly Force Tracking).

Армията няма експертиза за такъв мащабен проект

Висш военен каза пред "Дневник" преди месец, че ще се търси външен консултант, за да бъдат намерени отговори на всички въпроси около проекта. Каракачанов обаче отрече тази възможност.

"Проблемът е, че нямаме такава практика. До момента в България не се е правил подобен проект", призна Каракачанов. Той каза същото и пред депутатите от ресорната комисия.

Според бившия служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов, който е бил и директор на две агенции на НАТО, една от причините за бавенето на проекта е липса на административен капацитет. Втората е, че има много кандидати и вероятно докато не видят, че техният интерес е защитен, блокират по-нататъшните стъпки. Цялата тази идея - че трябва да има индустриално участие, е много позитивна, но няма добра нормативна база и това създава препятствие пред отговора кой да бъде приемник – "Терем" или други предприятия, смята Шаламанов.

Според Шаламанов всичко, свързано със системата за управление и следене на НАТО, трябва да се прави съвместно с НАТО, както са направили поляците например. Те решиха, че нямат капацитет, и приеха натовските решения, доказани в Афганистан, каза той. Полската държава е купила системата, използвайки помощ от Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCI Agency). Това им гарантира съвместимост, най-ниска цена и относително бърза реализация, обясни Шаламанов. Според него това не изключва участие на националната индустрия.

Велизар Шаламанов смята, че за закупуването на новите бойни машини трябва да се мине към междуправителствени преговори - както при закупуването на нови изтребители - или да се търси помощ от Агенцията на НАТО за поддръжка на НАТО (NSPA), която да организира конкурса. "Ние нямаме капацитет за организиране на такъв конкурс, който да не бъде блокиран, оспорван и накрая - опорочен."

Освен това според него процедурата по купуване на 150 бойни машини е крайно недостатъчна за модернизация на армията и покрива едва една десета от нуждите на Сухопътните войски.

Дневник