Лидерите на ЕС ще обсъдят днес ситуацията около излизането на Великобритания от ЕС след молбата на премиера Тереза Мей Брекзит да бъде отложен до 30 юни. Вчера Мей изпрати писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск с това искане.

Тя подчерта, че иска излизане от ЕС със сделка и че възнамерява да внесе за гласуване в парламента вече отхвърлената два пъти сделка, която постигна с блока, без обаче да посочи кога това може да се случи. Мей е против по-продължително отлагане на Брекзит, защото според нея е време страната да спре да се занимава с този въпрос и националният дебат да продължи с други проблеми.

Какво предстои

Малко след това Туск заяви, че лидерите няма да решат дали да одобрят, или отхвърлят поисканото вчера от британския премиер удължаване на срока. Туск каза, че след като е получил официалното писмо от Мей днес, е разговарял с нея по телефона и смята, че положително решение от останалите 27 държави е възможно. Но то зависи от положителен вот в Камарата на общините в Лондон следващата седмица.

Доналд Туск обясни, че ако депутатите одобрят сделката, удължаването на срока няма да изисква извънредно събиране на лидерите на ЕС, а може да стане с процедура за писмено одобрение. Но, ако се наложи, съм готов за поканя лидерите в Брюксел, добави той.

По-рано председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза, че не очаква европейските лидери да вземат решение за отлагане на Брекзит на срещата тази седмица. По думите му преговорите вероятно ще трябва да продължат идната седмица. Той предупреди Мей, че ако Великобритания не напусне ЕС до 23 май, ще трябва да свика избори за евродепутати.

Според документ, видян от "Ройтерс", Европейската комисия е против удължаването на британското членство в ЕС до 30 юни, както Мей предлага. В него се посочва, че лидерите, които ще се срещнат с Мей в четвъртък, са изправени пред "двоен" избор - за кратко отлагане на Брекзит от 29 март до преди 23 май или за дълго отлагане поне до края на тази година. Във втория случай Великобритания ще бъде задължена да проведе избори за Европейски парламент на 23 май.

До заплетeната ситуация се стигна, след като в няколко поредни гласувания миналата седмица британските депутати отхвърлиха (за втори път) сделката за Брекзит, която премиерът Тереза Мей договори с ЕС, блокираха варианта Обединеното кралство да излезе от съюза без споразумение и подкрепиха отлагане на Брекзит. Те освен това решиха тази седмица да гласуват за трети път сделката на Мей. Това обаче се оказа невъзможно, защото председателят на парламента Джон Бъркоу каза, че споразумението за Брекзит не може да бъде подложено ново гласуване, ако в него не бъдат внесени съществени промени.

Условията

Главният преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние в понеделник очерта условията, при които Европейският съвет би утвърдил молба за удължаване на срока за напускането на британската страна. Ако британският премиер Тереза Мей поиска отсрочка преди четвъртък, Европейският съвет ще оцени причините и полезността от подобна стъпка. Британската страна ще трябва да представи ясен план, за да може да бъде взето информирано решение, посочи той.

По неговите думи този план следва да дава отговори дали отсрочката ще допринесе за утвърждаване на постигнатото споразумение с Лондон; дали Великобритания иска да се допълни договорената рамка за бъдещите отношения; какви други цели се преследват и как ЕС би бил сигурен, че след изтичането на допълнителния срок обстановката няма да бъде същата, каквато е днес.

Какво казват държавите членки

Решение за отлагане на Брекзит може да се вземе само единодушно от държавите - членки на ЕС. Международната мрежа от репортери на EurActiv събра позиции от отделните страни.

Париж

Само за Франция се появи информация, че може да прибегне до вето, за да блокира удължаването на процедурата по чл. 50, ако то би навредило на интересите на ЕС. Сътрудник на президента Еманюел Макрон заяви във вторник, че британската молба за удължаване след срока 29 март няма да бъде "безрезервно приета". "На първо място: има ли план, стратегия, която да обоснове удължаването. На второ място: трябва да разгледаме последиците за ЕС", допълни той, като подчерта, че отлагането би означавало Великобритания да участва в изборите за Европейски парламент през май и в процедурите по взимане на решения в ЕС. "Ако хипотезата е да се проведе нов референдум, можем да обмислим отлагане с няколко месеца."

За Франция ще има два критерия за евентуална подкрепа за молбата на Лондон: вероятността британският парламент да ратифицира споразумението и последиците от това удължаване за ЕС. Френският министър по европейските въпроси Натали Лоазо коментира, че "кратко удължаване за ратификация на британското споразумение ще бъде дадено, разбира се". За обкръжението на Макрон решението ще бъде в гаранции от страна на Великобритания, например за нейното неучастие в определени решения.

Външният министър Жан-Ив льо Дриан каза, че британската молба ще бъде отхвърлена от ЕС, ако Мей не успее да даде остатъчни гаранции, че британският парламент ще одобри договорената сделка.

Берлин

Германският външен министър Хайко Маас каза на 18 март, че подкрепя удължаване на Брекзит, като добави, че излизане без сделка ще има много негативни последици и за двете страни. Той все пак отбеляза, че "колкото по-дълго бъде отлаган Брекзит, толкова по-трудно ще става". Вчера Маас подчерта, че отлагането може да бъде оправдано, ако има истински шанс да се гарантира един добре организиран Брекзит. Канцлерът Ангела Меркел заяви, че "с всички сили" ще опита да избегне хаотичен Брекзит.

Бенелюкс

Холандският премиер Марк Рюте каза, че ако Великобритания поиска отлагане, той иска да знае колко дълго би било то и какво иска да постигне Лондон.

Белгийският външен министър Дидие Рейндерс заяви, че страната му не е против отлагане, ако Лондон разясни следващите си стъпки. Той не изключва лидерите на ЕС да проведат още една среща до края на март, ако в четвъртък и петък не се стигне до резултат.

Позицията на Люксембург е, че не трябва да има удължаване след изборите за Европейски парламент през май.

Вишеградската четворка

Според дипломатически източници "Унгария споделя мнението на Берлин по въпроса".

В Чехия и премиерът Андрей Бабиш каза, че неговата страна ще подкрепи искането на Великобритания за отсрочване на датата за излизане от ЕС. Пред депутати в парламента Бабиш заяви, че Брекзит без сделка ще бъде най-лошият възможен изход и че най-доброто решение би било организирането на втори референдум във Великобритания, резултатът от който да остави страната в ЕС. Бабиш заяви още, че гласоподавателите на референдума за Брекзит преди три години са били повлияни от "дезинформация".

В Словакия Лукаш Паризек, държавен секретар на Министерството на външните и европейските въпроси, изрази опасения от новините от Лондон за евентуално забавяне, като добави, че това би донесло трудности и несигурност за Европа. Той подчерта, че за Словакия, освен ако Великобритания не реши да остане в ЕС, Брекзит със сделка остава предпочитаният вариант.

Полша изглежда готова да приеме отлагане. Външният министър Яцек Чапутович каза: "Може би Великобритания се нуждае от повече време, за да помисли върху цялата ситуация, може би ще бъде необходимо да се удължи това време за размисъл."

Средиземноморският клуб

Дипломат коментира пред EurActiv, че двете управляващи партии в Италия все още обмислят позицията на страната. Външният министър Енцо Моаверо няколко пъти каза, че "твърд Брекзит" не е желана опция. Общият подход на Италия е да подкрепи отлагане, макар да не е ясно за колко дълго време.

Испанският външен министър Жозеп Борел каза, че "идеалният" сценарий би бил британските депутати да подкрепят сделка и да има техническо удължаване за ратифицирането й. Той отбеляза, че Испания все още няма позиция за дълго отлагане, но предупреди, че в такъв случай Великобритания ще трябва да участва в евроизборите. Министърът смята, че дълго отлагане би значело, че Великобритания иска да предоговори споразумението за излизането, но ако това е така, предупреди Борел, "те ще трябва да променят някои от червените си линии".

Балканите

В изявление за "Дневник" на пресцентъра на българското Министерство на външните работи се казва: "България смята, че най-добрият вариант за Брекзит е със споразумение. Следва да се има предвид, че британската страна все още не е отправила искане за продължение на преговорите. Имаме положителна нагласа за приемане на такова искане. Важно е то да отчита вижданията на ЕС относно целите, за които продължението следва да бъде използвано."

Хърватският премиер Андрей Пленкович каза, че Загреб би бил отворен за отлагане на Брекзит. "Бихме искали то да е кратко, но сме готови и за по-дълго, въпреки че то носи серия от въпроси като членове на новия Европейски парламент."

В Гърция източници казват, че няма ясна позиция за дълго отлагане, но "няма начин да се блокира общо прието решение за дълго отлагане".

Миналата седмица румънският президент Клаус Йоханис се противопостави на хаотичен Брекзит. "Президентът Клаус Йоханис ще повтори необходимостта от поддържане на единството на ЕС-27 по време на този процес", се казва в изявление на президентството. Министърът по европейските въпроси заяви, че "има неща, които не можем да направим, като предоговарянето на споразумението за оттеглянето".

България ще бъде представена на съвета от премиера Бойко Борисов.

Другите теми

Тази вечер Европейският съвет ще обсъди отношенията с Китай, включително въпросите около сигурността при развитието на далекосъобщителните мрежи от пето поколение. Утре разговорите ще обхванат сигурността на изборите за евродепутати, противодействието на дезинформацията, отношенията с Украйна. Предвижда се да бъдат обсъдени също промените в околната среда и стъпките за изпълнение на решенията за опазването на природата.

Дневник