Парламентът върна стария праг на преференциите с поправки в Изборния кодекс. Това се случва месец след практическата им отмяна и два преди изборите за Европейски парламент. Така прагът на преференциите за местни и парламентарни избори ще е 7%, а 5% на изборите за Европейски парламент. Промените на промените бяха внесени от ГЕРБ.

Според последните промени, гласувани на 14 февруари, избраният преференциално кандидат на европейски избори трябваше да получи гласове не по-малко от националната избирателна квота, а на парламентарните - не по-малко от регионалната, за да измести кандидат, сложен на по-висока позицията в партийната листа. Квотата представлява гласовете, необходими за вкарване на един депутат или съветник. За местните избори избраният кандидат трябваше да получи не по-малко от общинската избирателна квота. Предложението през февруари беше на ДПС и за него изненадващо гласуваха и депутатите от ГЕРБ след разговор на лидера на парламентарната група Цветан Цветанов с лидера на ДСП Мустафа Карадайъ.

Връщането на стария праг на преференциите беше обещано от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов след заседание на Изпълнителна комисия, предшествано от обществено недоволство.

Днес депутатите отхвърлиха предложението на Христиан Митев от НФСБ, който поиска праг на преференцията на местен вот от 20%. Митев каза, че в местни избори, особено в по-малки общини, е възможно със стотина гласа да се пренареди цялата кандидатска листа. Това според него създава възможности за корпоративен, контролиран вот и за купуване на гласове.

Депутатите отхвърлиха за пореден път предложението на ДПС за превод на български, когато предизборната кампания се води на чужд език. Предложението беше направено между двете четения на промените в Изборния кодекс. То предизвика и най-големи дебати в пленарната зала.

"Не виждам нищо лошо някой политик да поздрави избирателите си на майчин език. Йордан Цонев, който не говори турски език, бе глобен за един поздрав", каза Хамид Хамид от ДПС. Мустафа Карадайъ обърна внимание, че граждани на държави – членки на ЕС, които не са български граждани, имат правото да избират органи за местна власт и членове на Европейския парламент от Република България при наличие на адрес на пребиваване в България. Нещо повече - тези граждани на ЕС, които не са български граждани, дори имат правото и да бъдат кандидати в съответните видове избори", допълни Карадайъ. По думите му те не владеят добре български език, но имат право да избират и да бъдат избирани. "Един такъв гражданин, ако е кандидат, на какъв език да правят кампания?", попита Карадайъ.

Дневник