Трима професори по право ще опитат да спечелят президентските избори в Македония днес. Първият им тур обаче няма да е решаващ, защото не се очаква никой кандидат да събере над 50% от гласовете, а това означава, че ще има балотаж.

Надпреварата за наследник на Георге Иванов - държавния глава с изтичащ втори мандат, често разделял гражданите със спорни решения и отприщил не една политическа криза - изглежда оспорвана. Кандидатът на управляващите Стево Пендаровски и опозицоният Гордана Силяновска Давкова често отправяха обвинения едни към други. Първият кандидат често бе сравняван от противниците с премиера социалдемократ Зоран Заев и бе наричан символ на слабото управление, а вторият - с Иванов и с представители на управлението на бившия премиер Никола Груевски, вкарал Северна Македония в изолация.

Няколко проучвания същевременно дават преднина на Пендаровски. Едно от последните дни, на агенция "Рейтинг", публикувано на 15 април, показа, че за Пендаровски биха гласували 38.3% от гласоподавателите, а за Силяновска - 33.2 на сто, ако гласуването е на следващия ден. В същия сондаж около 15.9% от респондентите са казали, че още не са решили за кого да гласуват. Делът им е по-голям, отколкото на предпочитащите третия кандидат, Блерим Река.

За "Блумбърг" балканистът Флориан Бийбер каза, че везните са наклонени в полза на Пендаровски - той "ще спечели от това, тъй като сега много албанци ще гласуват за Река, но ще подкрепят Пендаровски във втория кръг.

Важни ли са изборите

Президентите в Северна Македония нямат сериозни изпълнителни правомощия. Те обаче могат да дават мандат на премиери и да налагат вето на закони. Иванов се е възползвал и от първото (когато отказваше да даде мандат на Заев заради обещанията за повече права на етническите албанци), и от второто (когато отказа да подпише Закона за езиците и договора с Гърция). С правни способи обаче ветото му и в двата случая бе заобиколено.

От попитаните 42.9% на сто смятат, че президентските избори са много важни за бъдещето на Северна Македония, а 24 на сто - че са важни.

Шестите президентски избори от независимостта насам със сигурност са важни поне заради самоопределението на македонците. След като Заев дойде на власт през 2017 г., Скопие подписа с България Договор за добросъседство, тогава посрещнат нееднозначно от страната, а по-късно сключи исторически договор с Гърция за името и прие да се нарича Северна Македония. Стъпката отвори на западната съседка на България път към НАТО и даде надежда, че това лято ще бъде отправена поканата за членство в Европейския съюз.

"За" и "против" името

Противниците на новото име - повечето гласували срещу него на референдум на 30 септември, обявен за невалиден заради ниска активност - смятат, че Северна Македония е отстъпила от националните си интереси и идентичността си и че това е твърде висока цена за евроатлантическата интеграция. Сред тях е и Силяновска, която обещава експертен екип да провери законността на споразумението, ако бъде избрана.

Според нея е незаконно и заобикалянето на резултата от референдума, което доведе до приемане на нужните за договора поправки в конституцията с мнозинство от две трети (включително с гласове на депутати от ВМРО-ДПМНЕ).

Пендаровски, веднъж вече губил президентски избори, поддържа политиките на Заев - самият той координираше екипа за присъедияване към НАТО. В кампанията си настоява, че със сегашното управление и търсене на решения на конкретните проблеми, а не дълбаене в миналото, се очертава пътят и към Алианса, и към Европейския съюз. По-рано тази седмица македонската редакция на "Дойче веле" обвини кандидатите, че неведнъж са излизали от рамките на добрия тон, а и не са успели да излязат от говорено за "експертност", за каквато претендират, и да преминат към дебат за политики.

Днес право на глас имат 1.808 млн. души. Списъците включват 1.726 млн., други 77 579 се намират в чужбина, останалите са арестувани или в затвор. Според анализатори, цитирани от "Ройтерс", се очаква избирателната активност да е ниска заради умора от гласуване и политически кризи, както и смесени чувства към икономическите успехи на правителството. Друг проблем са избирателните списъци, които кабинетът на Заев, въпреки обещанията си, още не е съумяло да изчисти от "мъртви души", които може да са стотици хиляди души, напуснали страната.

Дневник