Допреди по-малко от половин век в Испания имаше диктатура, наричана от някои "националкатолическа", а от други "фашизъм", но запазила до последния момент (1975 г.) елементи от възгледи, които крайната десница в Европа и другаде повтаря и днес. Оттогава в испанския парламент не бе влизала крайнодясна партия.

На изборите в неделя това ще се промени.

След предсрочния вот на 28 април - година и половина преди предвидените избори по календар - партията "Вокс", основана от 2014 г., ще промени испанското "изключение" от дясната популистка вълна, променила европейските парламенти в последните години. Лявата популистка вълна, която вместо нея връхлетя Испания в най-тежките години на криза, ще отстъпи в конгреса според всички проучвания.

"Вокс" расте в проучванията дори откакто бяха свикани изборите - от дузина места в първите анкети тя достига до над 30 в някои сондажи. Възходът ѝ от миналата година насам бе впечатляващ за испанските анализатори - от партия с няколко хиляди членове и няколко десетки хиляди симпатизанти във времето от разгара на каталунската криза тя се превърна в регионална сила със стотици хиляди гласове на вота за парламента на най-голямата автономна област Андалусия по-рано тази година и създаде прецедент на ниво регионален законодателен орган.

Националният ѝ дебют идва в момент, когато на премиера Педро Санчес се наложи да свика избори, оставайки без мнозинство за бюджета. Това се случи, след като десните партии нападнаха социалистическото правителство заради мекия според тях тон към исканията за самоопределение на Каталуня. В резултат премиерът Педро Санчес втвърди тона, но това предизвика каталунските партии, представени в националния парламент, които гласуваха против бюджета му и той изгуби крехкото си мнозинство, с което би могъл да остане на власт.

Трудното съставяне на мнозинство

Независимо от това партията на Санчес се очаква да получи най-много гласове на изборите. Проучване, изготвено от института GAD3 за в. А Бе Се, ѝ даде над една трета (но значително под една втора) от местата в конгреса - повече от сегашните. Този резултат би бил далеч от стабилно мнозинство, но би изглеждал по-добре от сегашния ѝ резултат (22.66% от местата или 85 депутати) и би бил близък до този на предшественика му Рахой (137 места с една трета от бюлетините).

Същевременно този парламент ще едоста по-фрагментиран и мнозинство от 175 депутати може да не дойде дори с подкрепата на крайнолявата "Подемос", която според GAD3 ще има 28-32 места (при 45 сега). Народната партия, днес управлявана не от Рахой, а от Пабло Касадо, ще има сходен резултат със социалистите (82-86 места), а либералната "Граждани" ще вземе до 41 места.

В същия сондаж "Вокс" може да вземе от 30 до 34 места.

Решаващи няколко месеца

Решението за свикване на вота, което Санчес взе през февруари, означава, че в Испания за няколко месеца ще има четири различни вида избори, тъй като през май (на една дата) следват тези за европарламента, местна власт и регионални законодателни органи.

Още в първите мигове след него журналисти коментираха, че кампанията ще съвпадне с началото на ваканциите за Страстната седмица и че резултатът от вота вероятно ще е по-фрагментиран парламент от досегашния и да се стигне дори до първото в демократична Испания коалиционно правителство (досега партийните лидери, оглавявали правителства, залагаха на кабинети на малцинствата).

Изборите може да се окажат най-оспорваните от десетилетия, а коалиционните преговори да продължат дълго. При неуспех в диалога нови избори не биха били прецедент - свика ги и Рахой през 2016 г., след като не успя да си издейства работещо мнозинство през лятото. Не се очаква и десните партии да имат сигурно мнозинство, което допълнително усилва неяснотата.

За да остане Санчес премиер, би му се наложило отново да разчита на "Подемос" и на малки регионални партии - включително каталунски, една от които провали приемането на бюджета и това доведе до избори.

С мнозинство може да се разминат и Народната партия, "Граждани" и "Вокс" - трипартийна формула, която на практика се прилага в Андалусия след изборите през януари.

Дневник