Състоянието на правата на чоека бележи цялостно влошаване през 2018 г. Това констатира в годишния си доклад за миналата година Българският хелзинкски комитет (БХК). Според правозащитната организация институциите нямат достатъчно капацитет за работа по подобряване състоянието на правата на човека. Целенасочено се развива националистическа и ксенофобска пропаганда.

В същото време съдебната власт не може да окаже адвкватен отпор на действията на институциите, които противоречат на правовата държава, се казва в доклада. От неправителствената организация посочват и че това е тенденция, формирана през предходните две години с включването на националистически формации в управлението на страната.

Повечето от негативните тенденции се отчитат с изменение на законодателството през втората половина на 2018 г., тъй като през първата България бе ангажирана като председател на Съвета на Европейския съюз. Според правозащитната организация тези негативни тенденции са особено видими в някои сфери.

Независимост на съдебната власт

Едни от най-важните законодателни промени през миналата 2018 г. бяха поправките в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и в Закона за ДАНС". Според БХК с първия е създаден безотчетен орган с права да разследва широк кръг обвинения. Промените, регламентирани във втория, създават възможности за безконтролно тайно следене на граждани и организации. Заради това от неправителствената организажия смятат, че през 2018 г. съдебната система не е успяла да стане коректив на негативните тенденции в сферата на правата на човека.

Свобода на медиите

В сферата на медиите 2018 г. ще се запомни със Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчици на медийни услуги, станал известен като "медийния закон на Пеевски", който бе приет почти без дебати. По-късно през годината бяха приети и поправките в Закона за защита на личните данни, припомнят от БХК и посочват, че и двата нормативни акта създават свръхрегулация и възможност за ограничаване на свободното разпространяване на информация.

Права на жените

Едно от емблематичните събития миналата година бе прецедентното решение на Конституционния съд, който обяви Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (по-известна като Истанбулската конвенция) за противоконституционна. От правозащитната организация посочват, че е отчетен по-висок брой убийства на жени, както и домашно насилие.

Предложените в края на годината промени в Наказателния кодекс според БХК са непълни и не се очаква да подобрят защитата от домашно насилие над жените.

"Жените остават приоритетно засегнати от неравенства в заплащането, социално изключване, ограничен достъп на здравно неосигурените до здравеопазване и почи изцяло потърпевши от проблеми като трафика на хора и ранните бракове", се казва в доклада на БХК.

Права на хората с психични разстройства

Сред темите, засегнати в доклада на БХК, е и тази за правата на хората с психични разстройства. В България се констатира маргинализация на страдащите от психични разстройства, нехуманни битови условия и практики в домовете за възрастни и деца, липсата на услуги в общността, недостатъчна леглова база и финансиране на специалисти. Положително е обаче приемането на стратегия за деинституционализация, макар че срокът за изпълнение е до 2034 г., което от Комитета отчитат като неразумно дълъг срок.

Права на децата в институциите

Всяко трето дете в институция е под 3 г., а всяко второ ново настаняване в дом и през 2018 г. е на новородено бебе. "Около 8000 деца с увреждания изобщо не посещават училище. Не се променят и нивата на детска смъртност в домовете за деца. През миналата година случаите са 43", посочват в доклада си от БХК.

Права на ЛГБТИ хората

Докладът отчита влошаване на състоянието на правата на ЛГБТИ хората с отхвърлянето на Истанбулската конвенция. Освен това страничен ефект оказва и произнасянето на Конституционния съд, че евентуален бъдещ закон, въвеждащ процедура за промяна на пола в личните документи на трансджендър лица, би бил противоконституционен – извод, който според правозащитната организация няма опора в Конституцията.

Свобода на съвестта и религията

Внесените проекти за промени в Закона за вероизповеданията сериозно застрашават свободата на съвестта и религията. Въпреки че не бяха приети, те предвиждаха естриктивни и дискриминационни уредби по отношение на финансирането и възможността за свобоно проповядване, отчитат от правозащитната организация.

Освен това припомнят и че през 2018 г. бяха извършени посегателства срещу молитвени храмове и гробища. "Речта на омразата, насочена срещу определени религиозни общности, продължи да се разпространява безнаказано", коментират от Хелзинкския комитет.

Свобода на сдружаване

Хаос и липса на капацитет в Агенцията по вписванията да прилага новите изисквания на Закона за юридическите лица с нестопанска цел доведога до възпрепятстване на дейността на някои организации. От БХК дават като пример необосновани дискриминационни решения при регистрацията на няколко сдружения на македонци в България.

Събаряне на незаконни постройки, без да бъде осигурен алтернативен дом

Акции по събаряне на незаконни жилища, без да бъде осигурен алтернативен дом на обитателите им, бяха проведени и миналата година в Арман махала в Пловдив, както и в столичния квартал Орландовци. Събарянето на единствения подслон не е подкрепен с институционални мерки и осигуряване на алтернативно настаняване на семействата.

Условията в местата за лишаване от свобода

Една от темите, които БХК следи от години, е тази за условията в местата за лишаване от свобода. През 2018 г. се отчита подобрение на материалните условия, след като общият брой на затворниците е намален, а освен това са извършени и планирани ремонти.

Бежанци, търсещи закрила в страната

През 2018 г. броят на лицата, които търсят международна закрила, е намалял. Данните сочат, че спрямо 2017 г. има 5% намаление. Общото ниво на миграционния натиск е ниско, но остават някои проблеми като упражняването на физическо насилие, грабежи и унизителни практики най-вече на границата с Турция. Най-същественото подобрение е осигуряването на правна помощ на административна фаза спрямо търсещите закрила в България.

Дневник