Хубавия" ("Ел гуапо") е прякор, който испанският премиер Педро Санчес твърди, че не харесва. Четиридесет и седемгодишният политик, отдавна привлякъл внимание с външния си вид, има голям шанс да остане в светлината на прожекторите - няколко дни преди изборите на 28 април оглавяваната от него Испанска социалистическа работническа партия (ПСОЕ) продължава да води в проучванията.

Партията му бе едва втора на предишните избори. Санчес обаче успя да си осигури мнозинство за собствено правтелство в силно фрагментиран парламент, след като консерваторът Мариано Рахой подаде оставка. Критиците му настояват, че той така и не е бил посочван от избирателите, за да управлява, както и че му липсват харизма и ясна политическа визия.

Спокойствието и умението му за компромис пък са често изтъквани от поддръжниците, пише "Ройтерс". Агенцията отбелязва, че той печели от слабите позиции на крайната левица в последните месеци и разделенията между десните партии.

 Спирането на възхода на крайната десница, правата на жените и решението останките на диктатора Франсиско Франко да бъдат извадени от държавен мавзолей бяха основни елементи в кампанията му. Той говори и за постигнатото - 22-процентно увеличение на минималната заплаха и опит за преговори с Каталуня, макар диалогът с автономната област на практика да се провали и да доведе до оставката му.

Санчес втвърди тона спрямо Каталуня под натиска на десни партии, но в резултат каталунски националисти в парламента в Мадрид, от които зависеше мнозинството му, оттеглиха подкрепата си за бюджета, предложен от неговия кабинет, и с това го подтикнаха да обяви предсродни избори.

"Евронюз" го определя като "социалиста, който иска да е безспорен лидер". Той вече възкръсна като феникс веднъж, след като през 2016 г. за известно време бе изгонен от ръководството на ПСОЕ заради вътрешен бунт, но успя да си върне управлението. Икономистът от Мадрид, подценяван и в партията си, и извън нея, показва, че човек всъщност трудно може да се справи с него, продължава базираната в Брюксел телевизия.

Първият премиер атеист от края на режима на Франко насам е смятан дълго време за "аутсайдер" в партията си. Критиците му изтъкват в подкрепа на тази теза факта, че ПСОЕ, най-старата испанска партия, управлявала най-дълго по време на демокрацията, е постигнала и най-лошите си резултати именно докато той я оглавява. Според него обаче отговорът на този процес, засегнал левите партии в цяла Европа, трябва да е опит за приближаване до обикновените граждани.

Дневник