През изминалата година 22% от населението или 1.5 хил. души са били под прага на бедността, която е била 351 лв. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), оповестени днес.

В сравнение с 2017 размерът на линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1.4 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица. Данните сочат, че като рискът от бедност при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

Запазва се делът на бедните сред заетите лица

През 2018 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години се запазва на нивото от предходната година - 10.1%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 66.2%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 4 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 6.2%.

Най-голяма е бедността при едночленните домакинства

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2018 г. в сравнение с 2017 г. се наблюдава при домакинствата с двама родители и три и повече деца - с 13.8 процентни пункта (фиг. 3). Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.0%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.3%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 16.3 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете.

Близо 70% от ромите са бедни

През 2018 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.6%. Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (48.7%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.2%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред ромската етническа група - 28.6%, при 26.5% работещи бедни от турската етническа група и 25.3% сред българската етническа група.

Над 20% живеят в материални лишения

През 2018 г. 20.9% от населението живее в материални лишения . Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на плащането навреме на разходите, свързани с жилището (27.5%). Успоредно с това 22.6% от лицата не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19.6% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи. Ограничения при отоплението на жилището си имат 26.2% от лицата.

За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които имат затруднения при плащането навреме на разходите за жилището, като сред ромите това са 65.1%, за турската етническа група – 33.3%, и за българската етническа група – 24.8% от лицата, самоопределили се към съответния етнос. Повече от половината от ромите (51.5%) не могат да си позволят, ако желаят, едноседмична почивка извън дома и около 63% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 29.4% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 30.3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

През 2018 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност (чиито членове не са били заети през последните четири седмици живеят 331.2 хил. лица на възраст 18 - 59 години, или 8.6% от населението, като спрямо 2017 г. относителният им дял намалява с 1.9 процентни пункта, а делът на мъжете (9.0%) е с 0.9 процентни пункта по-висок от този при жените (8.1%). Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите - 34.1%, при 11.5% за турската етническа група и 5.2% за лицата от българския етнос. Данните сочат, че през 2018 г. 32.8% от населението, или 2. 3 хил. души са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя намалява с 6.1 процентни пункта спрямо 2017 г., повече при мъжете - с 6.4 процентни пункта, в сравнение с жените - с 5.8 процентни пункта.

Над 1/4 от децата са изложени на риск от бедност

През 2018 г. 26.6% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 2.6 процентни пункта по-малко спрямо 2017 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 14.9 процентни пункта. През 2018 г. всяко седмо от десет деца (70.7%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност.

Приблизително една трета от децата (34.3%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана
почивка от училището и т.н.); редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент,
участие в младежки организации и др. (33.5%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и
др.) - 33.8% (фиг. 11). За всяко едно от четири деца не може да бъде осигурено купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата. През 2018 г. 40.7% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Най-ниска е линията на бедност в областите Пазарджик и Монтана, най-висока - в София

През 2018 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Монтана - съответно 239 и 240 лв., а най-високата - в област София (столица) (513 лв.), следвана от областите Стара Загора (403 лв.) и Варна (383 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2%, Ловеч - 25.8%, и Сливен - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2%, Кюстендил и Разград - по 14.7%, и Русе - 14.9%. Линията на бедност за 2018 г. намалява спрямо 2017 г. в областите - Ловеч (с 13.8%), Габрово (с 10.2%), Шумен (с 9.9%), Разград (с 9.6%), Кърджали (с 8.4%), Ямбол (с 6.6%), Русе (с 6.0%),

Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 9.4%, а с най-високо равнище е област Ловеч - 28.3%. В област Разград жените са с най-ниско равнище на бедност - 12.1%, при 28.0% за област Ямбол. В областите Габрово, Смолян, Русе, Ямбол, Враца, Добрич, Варна и Стара Загора относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В пет области - Видин, Силистра, Разград, Ловеч и Сливен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Дневник