Свободата на словото в България през 2018 г. е намаляла и това е отражение на цялостната слабост на върховенството на закона, както и - между редица други фактори - на факта, че законите се прилагат избирателно и има хора с политическа защита срещу преследване.

В допълнение професионалните стандарти отслабват на една медийна сцена от разпокъсани издания, използвани за прокарване интересите на собствениците им и отслабване позициите на съперниците им. Журналистите все повече си налагат автоцензура, за да се защитят от политически, корпоративен и криминален натиск.

Това е оценката в годишния доклад за т.нар. Индекс на устойчивостта на медиите (Media Sustainability Index или MSI) на базираната във Вашингтон неправителствена организация IREX. Анализът е смятан за един от най-задълбочените в света, тъй като оценява не само усещането за свобода на медиите, но и в каква правна, професионална и техническа среда работят журналистите и доколко ги защитават държавата и работодателите им. MSI за Европа се изработва от 2000 г. насам в сътрудничество с Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID).

Показателят за България този път леко се е подобрил - от 1.81 на 1.89 пункта. Но това е далеч от най-добрия резултат през 2007 г. и поставя страната в категорията на "неустойчива смесена система" за медии и журналисти. Това е предпоследната по качество категория, в която попадат "държави, покриващи минимални изисквания, в които има отделни сегменти в правната система, както и в правителството, които се противопоставят на една система на свободни медии; ако има видим напредък в защитата на свободата на пресата, подобряване на професионализма и появата на нови медийна компании, то подобни явления са твърде нови, за да се прецени доколко те са устойчиви".

България, Румъния и Хърватия са единствените страни от ЕС, включени в район, обхващащ още Западните Балкани и бившия СССР, включително републиките от Централна Азия. В тази компания от 21 страни по общ показател на индекса България е на 12-о място - след Киргизстан и преди Босна и Херцеговина.

По свобода на словото ситуацията у нас е оценена на 13-а позиция - между Босна и Херцеговина и Таджикистан. Бизнес управлението на медии е на доста по-високо ниво - 9-о място, т.е. между Македония и Киргизстан, но това е и категорията с най-добър показател за България. По подкрепящи медиите и журналистите институции ѝ е отредено 14-о място, по разнообразие на новинарските източници - 11-о, а по професионализъм на журналистите - 13-о.

Българските журналисти работят в страна, постигнала спорадичен напредък и спъвана от десетилетия на корупция, се казва още в националния доклад. Нещо повече - България отчита рязко влошаване на свободата на медиите, откакто е влязла в Европейски съюз през 2007 г. и само за десетилетие се е сринала от 36-о на 111-о място в класацията на "Репортери без граници, посочват авторите.

Те обръщат внимание и на последния мониторингов доклад на Европейската комисия, в който се казва, че влошаването на медийната среда в България се дължи и на недостатъчна прозрачност, отчетност пред обществото и обществен достъп до достоверна информация.

Третият доклад, цитиран от IREX, е Мониторът за плурализъм на европейските медии, в който се посочва, че в България разнообразието е намалено заради силната концентрация на собствеността върху медиите, вредното влияние на собствениците и нерегулираната система за раздаване на реклами от държавни институции с цел купуване лоялността на медии към правителството.

В частта, посветена на професионализма, като аргументи са използвани и оценки, направени в разговор между дузина български журналисти и медийни експерти като проф. Нели Огнянова от Софийския университет и Георги Лозанов от БТА. "Утежняващо обстоятелство в страната е живият обществен спомен за комунизма, когато журналистиката официално беше заменена от пропаганда", казва Лозанов.

"Мнозинството от печатните медии, повечето от които се притежават или контролират от Делян Пеевски, и техните сайтове в интернет провеждат открити пропагандни кампании срещу политици, обществени фигури, магистрати, издатели, журналисти и активисти от гражданското общество, критикуващи правителството или осветяващи връзките между олигарси, хора във властта и от правораздавателната система", посочва Стояна Георгиева, главен редактор на сайта "Медиапул".

"Медиите около Делян Пеевски разпространяват слухове за хора, чиито възгледи са критични към представители на управлението като него самия или към неограничената власт на главния прокурор", казва Нели Огнянова. Тя посочва специално предаването "Още от деня" по БНТ 1 с водещ Емил Кушлуков като "пример за кампания срещу критични гласове от екрана на обществена медия".

"Автоцензурата е постоянен спътник и част от всекидневието за много медии и журналисти. В този смисъл е важна и икономическата несигурност", посочва Катерина Буюклиева, директор на рекламната агенция Media Connection. Проблемът е особено остър в регионалните медии, които привличат средства от публикуването на обяви и реклами от общенските власти, акцентира докладът.

Пазарът за журналисти в България е в сериозна криза, като има изобилие от нискокачествени медии, плащащи мизерни заплати. Журналистите рядко се противопоставят на решения на редакционното си ръководство или в защита на професионални принципи. Участниците в разговора, проведен през декември 2018 г., казват още, че медиите или не отразяват определени сюжети и личности, или го правят единствено в подвеждаща и негативна светлина. В повечето издания журналистите може да изгубят работата си, ако нарушат това неписано правило, напомня Лозанов.

"Рискът не е толкова в цялостното пренебрегване на събития и проблеми, колкото в омаловажаването на тяхната значимост", допълва той. Пространството, отворено от мълчанието на традиционните медии, се запълва с "гражданска журналистика" под формата на блогове или публикации в социалните мрежи.

Професията като цяло не е уважавана, заплатите са ниски и репортерите живеят в икономическа несигурност, напомня и Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. Проучване на тази организация показва, че средната месечна заплата за репортер е 1000-1500 лв., което е около средната заплата в страната от 1190 лв.

Освен това медиите и работещите в тях почти не инвестират в професионално развитие, хора напускат занаята, а повечето от следващите журналистика предпочитат да работят в сферата на PR-а.

Дневник