Необходими са повече усилия от страна на държавите в ЕС за справяне с измамите при разходването на средствата по политиката на сближаване. Това се посочва в доклад на Европейската сметна палата, представен днес, предаде БТА. Направени са проверки на противодействието на измамите със средствата от ЕС за сближаване в България, Франция, Унгария, Гърция, Латвия, Румъния и Испания.

Докладът идва на фона на продължаващия скандал с новите апартаменти на управляващите и строителството на къщи за гости с евросредства. По-рано тази седмица оставка подаде министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Оставката му дойде след проверка на прокуратурата за злоупотреби с евросредства в Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) от времето, когато той беше негов ръководител. Скандалът с използването на европейски пари за строителството на къщи за гости, които се използват като семейни къщи, е разследване на "Биволъ". Заради такава злоупотреба оставка подаде заместник-министърът на икономиката Александър Манолев.

За България в доклада се посочва, че службите за проверка на използването на европейските средства са открили недостатъци в работата на управляващите разходите служби. Одитният орган е установил, че някои управляващи органи са класифицирали неправилно специфични рискове от измама като ниски и следователно не са приложили към тях допълнителни процедури за контрол, пише в документа.

В България одитният орган е установил някои рискове от измама и отговорният управляващ орган е предприел адекватни действия за коригиране на ситуацията. Следователно цялата система е сработила, за да се гарантират по-надеждни мерки за борба с измамите, се допълва в доклада.

Отчита се, че 60 на сто от проверените случаи на съмнения за измами са били отхвърлени или прекратени от прокуратурата. Както АФКОС (дирекцията на МВР "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз"), така и управителните органи не извършват систематично анализ на причините за отказа, се допълва в доклада.

Уточнява се, че при изготвянето на доклада проверяващите са се срещнали с основни действащи лица в борбата срещу измамите. Сред тях са били представители на наказателното преследване и съдебната власт, разследващи, агенции за борба с измамите, служби за защита на конкуренцията.

Недостатъчни усилия в ЕС

Според доклада въпреки осъществения напредък през последните години, усилията на държавите за справяне с измамите са недостатъчни. Националните оценки на ефективността на прилаганите от тях мерки за борба с измамите са твърде оптимистични. Все още е необходимо значително подобряване на мерките за разкриване, противодействие и съгласуване, за да може ефективно да се предотвратят, разкриват и пресичат измамите.

Между 2013 и 2017 г. са установени над 4 хил. нередности, които може да са свързани с измами, засягащи финансовите интереси на ЕС. Те възлизат на близо 1.5 млрд. евро от средствата на ЕС, 72 на сто от които са свързани с политиката на сближаване, в това число Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Европейския социален фонд. Отговорността за борбата с измамите в тези области се носи главно от държавите от ЕС, отбелязва палатата.

При проверката е било оценено дали управляващите и съгласувателните служби за борба с измамите в държавите от ЕС са изпълнили добре своите отговорности от предотвратяването и разкриването на измами до ответните действия, включително докладването на разкрити измами и възстановяването на неправомерно изплатените средства.

За срока 2014-2020 г. проверяващите са установили, че управляващите служби са подобрили оценяването на опасността от измами, както и прилаганите мерки за предотвратяване на измамите. Държавите не разполагат с ясна политика за борба с измамите.

Липсва съществен напредък в активното разкриване на измами, често не се извършва достатъчно наблюдение и оценка на въздействието на мерките за предотвратяване и разкриване на измами, се посочва в доклада.

Държавите не са предприели достатъчно действия по всички случаи на разкриване на измама със средства на ЕС за сближаване, а предприетите мерки не са били достатъчно възпиращи. Начините за съобщаване на измами не са задоволителни. Случаите не се съобщават достатъчно и това се отразява на точността на дела разкрити измами, съобщавани от Европейската комисия. Случаите на съмнение за измама не се съобщават постоянно на съответните власти, а съгласуването с други служби за борба с измамите е недостатъчно, се допълва в доклада.

Препоръчва се държавите да приемат стратегии и политики за борба с измамите със средствата от ЕС; да бъде по-надежден процесът на оценяване на заплахата от измами; да подобрят мерките за разкриване на измами с широко използване на възможности за оценка на данни. На еврокомисията е препоръчано да наблюдава способностите за отговор срещу измамите; да насърчи държавите да разширят възможностите на своите служби за съгласуване на борбата с измамите.

Палатата отбелязва, че според доклад на ЕК от 2017 г. нередностите, съобщавани от държавите като измами, представляват 0.4 на сто от средствата на ЕС по политиката на сближаване.

Дневник