Мнозинството от хората в големите европейски страни се опасяват, че Европейският съюз може да се разпадне в следващите 20 години. Това сочи изследване на Европейския съвет за външна политика. Според него дни преди изборите другата седмица европейците подкрепят Евросъюза и се страхуват от евентуалното му разпадане.

От изследваните 14 страни 10 - включително Франция (58%), Германия (50%), Италия (58%), Холандия (52%), Полша (58%), Румъния (58%), и Словакия (66%) - са отговорили положително на въпроса дали смятат, че разпадането е вероятно в идните 2 десетилетия. Такива притеснения изпитват и голяма част от хората в Швеция (44%).

Проучването сред 60 хил. гласоподаватели е извършено от YouGov по поръчка на ЕСВП. То показва, че между една четвърт и една трета от респондентите - вярващи, че може да има война между страни членки - възприемат Европа като терен на съревнование, а не на сътрудничество.

Притесненията

Ако това стане, европейците се притесняват, че ще загубят най-вече възможностите си за свободна търговия (38%), пътуване (37%), свободата на избор на местоживеене и работа (35%), съвместната дейност по сигурността и отбраната (28%) и принадлежността към съюз, който може да противостои на суперсили като САЩ и Китай (25%). Само 8% не мислят, че биха изгубили много от евентуалния разпад на ЕС.

В пет ключови страни - членки на ЕС (Франция, Германия, Италия, Полша и Испания), мнозинството от тези, които планират да не упражнят правото си на глас, и значителен процент от тези, които планират да гласуват за антисистемни партии, вярват, че войната в ЕС е възможна. Например 46% от подкрепящите Националния фронт (Франция) и 41% от подкрепящите "Алтернатива за Германия" поддържат тази гледна точка.

Противно на стереотипа за младежки оптимизъм, анализът на резултатите показва, че най-високия дял от избирателите, които се страхуват от конфликт в ЕС, попадат във възрастовата категория 18-24- и 25-34-годишни, като 46% от младите избиратели във Франция (18-24) са разтревожени за този евентуален сценарий.

Над една четвърт допускат война между отделни държави

Шокиращ е и делът на европейците във всяка от държавите, включени в проучването, според които е възможна война между страните. Най-силно убедени в това са по-младите респонденти. В някои от държавите над 50% от респондентите в тяхната възрастова група дават този отговор. Положително са отговорили общо 28 на сто от всички респонденти - над една четвърт.

В някои държави отговорилите по този начин са мнозинство или близко до мнозинство в повече от една възрастова група. В Унгария делът на вярващите във възможността за война е 49% сред хората между 18- и 24-годишна възраст, 44% сред тези между 25 и 34 години и 43% - между 35 и 44 години.

В Румъния над половината (51%) от най-младите гласоподаватели и 50 на сто от тези между 25 и 34 години са дали същия отговор.

Тази тенденция е по-силна сред поддръжници на крайнодесни партии, както и сред по-голямата част от респондентите, които няма да гласуват или не са решили.

"Разделен екран"

Най-голямото предизвикателство срещу ЕС в годината на изборите същевременно не са нито евроскептицизмът, нито антиевропеизмът - според ЕС тази роля заема европесимизмът.

Според "емоционална карта на Европа" са изключително силни разделенията между оптимистите, които се чувстват сигурни, и тези европейци, които се страхуват и са стресирани.

"Има две емоционални Европи - оптимистична (на мира) и по-песимистична (на войната). Въпреки че те представляват две отделни реалности за гражданите на ЕС, те не са географски различни една от друга", пишат авторите. Според тях това разделение не е резултат от рационални, демографски или социални индикатори, а от разлики в начина, по който "се чувстват и вярват, че работи светът". Почти половината от европейските гласоподаватели - 187 млн. души - "живеят в Европа на мира". Сред живеещите в "Европа на войната" 48 млн. "щастливи воини" гласуват за антиевропейски партии, но има и 33 млн. "несклонни воини", които се опасяват от война, но все още гласуват за проевропейски партии.

В заключение авторите, Сузи Денисън, Марк Ленард и Адам Лъри, виждат изборите следващата седмица като "разделен екран". Те вярват, че половината от избирателите, които вярват в политическия процес и дебат, могат да бъдат ангажирани чрез традиционните методи и ще бъдат отворени за нормалния политически диалог. Те обаче предупреждават, че тези избиратели са намаляващ дял от електората и не бива да бъдат смятани като гаранция за победа на изборите. Вместо това те твърдят, че мейнстрийм партиите трябва да потърсят нови целеви групи и да покажат на тези избиратели, че разбират политическия пейзаж.

Дневник