Като страна, в която от 2007 г. нито един министър-председател не е завършил пълен мандат, Австралия се надява днес най-после да избере лидер, който да изкара докрай обичайния тригодишен срок на власт.

Системата на парламентарно управление от уестминстърски тип означава, че лидерът на партията с най-много места в долната камара става министър-председател. През последните 12 години обаче австралийците гласуваха за един, а получаваха друг до края на мандата заради редица вътрешни преврати в ръководството на двете водещи партии в страната - либералите и лейбъристите.

Джон Хауърд от либералите беше последният министър-председател, изкарал докрай своя мандат през 2007 г. Оттогава Австралия е имала шестима премиери.

Сегашният Скот Морисън - 50-годишен християнин евангелист, се издигна на власт през август след вътрешнопартиен бунт на консервативната франция срещу Малкълм Търнбул, който измести Тони Абът по подобен начин през 2015 г. точно преди последните избори.

Настоящият лидер на опозиционните лейбъристи - 51-годишният Бил Шортън, който се бори да бъде следващият министър-председател, изигра определяща роля за властта, когато партията смени трима лидери между 2010 и 2013 г. Лидерската въртележка предизвиква объркване за много избиратели, казват анализатори, но и двете партии засега въвеждат строги правила, правещи по-трудно отстраняването на действащ лидер.

"Мисля, че бъдещият министър-председател ще довърши своя мандат", каза преподавателят по политология в Австралийския национален университет в Канбера Джон Уорхърст. "На австралийците им е омръзнало от лидерските смени и знаейки това, двете водещи партии променят своите правила, поради което е по-трудно парламентарната група да сменя лидерите", заяви той за ДПА. "Лейбъристите направиха смяна през 2013 г., а либералите - миналата година. Те не са премахнали тази възможност, но... просто има повече ограничения."

В Камарата на представителите, където партията, която може да събере мнозинство, съставя правителството, трябва да бъдат попълнени 151 места на изборите. Гласува се и за половината от 76-те места в Сената - на всеки шест години има избори за половината от местата в него.

Двамата мъже, които се съревновават за министър-председателския пост - Морисън и Шортън, са напълно различни в политиката и поддържаните позиции. Преди влизането си в политиката Шортън беше синдикалист, а Морисън се занимаваше с туристически маркетинг.

А макар че това са парламентарни избори, двамата лидери водят кампании като че става дума за избори за президент с пряко гласуване. Морисън иска австралийците да гласуват за "стабилност и твърда ръка", а Шортън иска да гласуват за "промяна, защото не всички австралийци получават справедливо отношение", каза Уорхърст. Морисън е повече свързан с по-старите избиратели, а Шортън се опитва да привлече младите, каза той.

В кампанията Морисън се застъпва за по-ниски данъци и се съсредоточава върху икономическото управление, имайки опит като ковчежник до миналата година, и обещание за бюджетен излишък догодина. Това би бил първият такъв от преди световната финансова криза през 2008 г. Междувременно Шортън казва, че евентуално лейбъристко правителство ще похарчи повече пари за детски грижи, здравеопазване и образование, и обещава да увеличи заплатите и да повиши данъците за богатите.

И двамата лидери обявяват големи разходи за инфраструктурно развитие - от летища до магистрали, жп линии и енергийни проекти. Те поддържат сходни твърди политики по въпросите на границите и националната сигурност, макар че лейбъристите имат по-благосклонно отношение към имигрантите, като обещават ускорено преселване на бежанците, живеещи при тежки условия на тихоокеанските острови Манус и Науру от 2013 г.

Лейбъристите обещават действия за климатичните промени - основен въпрос за избирателите, без да изключват напълно въглищата, а либералите, които имат много кандидати, скептични към климатичните промени, се обявяват против драстични мерки заради евентуални икономически загуби. Лейбъристите също така се обявяват за референдум за превръщане на страната в република и още един за признаването на коренните австралийци.

Третата по големина партия в Австралия - Зелените, се съсредоточава върху действията за климата, околната среда, възобновяемата енергия и бежанците. Тя обаче вероятно ще спечели само едно или две места в долната камара.

Възходът на независимите кандидати и няколко малки крайнодесни партии може да причини главоболия на двамата лидери, независимо кой ще спечели. Крайнодясната партия "Една нация", оглавявана от настроената против имигрантите и мюсюлманите Полин Хенсън, има влияние в селските райони на Куинсланд, а партия "Обединена Австралия", ръководена от непредсказуемия десен милиардер Клайв Палмър, вече е похарчила милиони долари за агитация. Двете партии са сключили сделки за предпочитание с управляващата коалиция и по този начин може да играят определяща роля за властта. Има и няколко прогресивни независими кандидати, които се представят добре в проучванията на общественото мнение.

При предизборната кампания, която вече навлиза в последната си седмица, имаше няколко случая на сериозни разногласия в обществото, а министър-председателят стана обект на неуспешен опит за замеряне с яйца по време на събитие. Поне осем кандидати бяха изхвърлени от надпреварата заради свои расистки, сексистки или хомофобски коментари в социалните медии в миналото.

Около 16 млн. души са включени в избирателните списъци в Австралия, където гласуването е задължително, а в противен случай се налагат глоби. От месеци либералната коалиция изостава зад лейбъристите в проучванията на общественото мнение, макар че разликата се скъсява през последните седмици. Това не попречи на анонимен комарджия да заложи миналата седмица чрез онлайн букмейкър рекордната сума от един милион долара (700 000 американски долара) за изборна победа на опозиционните лейбъристи.

БТА/Дневник