В родния град на Еманюел Макрон Амиен е трудно да се забележи ентусиазъм - и по отношение на президента, и по отношение на ЕС, и то седмица преди евроизборите, пише агенция "Ройтерс".

Работниците от предградията се изкушават да пуснат протестни бюлетини, а разочарованата и консервативна средна класа обмисля дали да избере други десни кандидати, или да не гласува изобщо.

"Изоставени сме", казва 49-годишният Антонио Абруноса, който е работил като заварчик във фабриката на "Уърлпул". Именно там през 2017 г. Макрон опита да убеди работниците, бесни от плановете на компанията да премести производството в Полша, да не вярват на протекционистките възгледи на Марин льо Пен. Две години по-късно новият собственик е наел отново малък брой от предишните работници. А недоволството от Макрон и ЕС расте.

Абруноса - профсъюзен деец, роден в Португалия, намира европейския проект за добра идея, но според него конкуренцията с нископлатените източноевропейци убива остатъците от индустрията на Франция. "В това се превърна Европа. Дори най-големият тъпак разбира, че е по-добре да наемаш хора в Полша, а не тук. Смахната работа", казва мъжът, чиято кандидатура за работа е отхвърлена от новите собственици на фабриката с мотива, че е прекалено квалифициран.

Вотът утре е за избирането на 751 евродепутати в парламента; но се превръща в референдум за първите две години от управлението на Макрон и за вот на доверие в ЕС. Президентът се надява да убеди французите, че има как да превърне ЕС в блок, който защитава работниците, границите и околната си среда. Но дори в центъра на родния му град няма кой да го чуе.

"Вярвахме му, както много други хора. Беше млад, динамичен, не беше политик от кариерата", казва 41-годишният правителствен служител Фредерик Дюпон, който се определя като десен. "Жълтите жилетки разбиха цялата му програма, сега той повече реагира, отколкото действа", добавя той. Със съпругата му са решили да не гласуват.

Тепърва трябва да се прецени дали консервативните избиратели в подобни градове ще бъдат ключови за вота. Някои от тях ще прибегнат до "Националния сбор" на Марин льо Пен, която има силна база от работници, но ѝ е трудно да привлече по-заможни поддръжници. Но кандидатът на традиционната дясна партия "Републиканците" - Франсоа-Ксавие Белами, се оказа по-голям конкурент за "Република, напред!" на Макрон. Президентът избра за водач на листата си министърът по европейските въпроси Натали Луизо, която обаче направи серия гафове по време на кампанията.

Залогът за Макрон е висок - ако той остане втори, след партията на Льо Пен, амбициите му ще бъдат спънати и у дома, и в Европа. Едно второ място във Франция може да го накара да върне назад реформите си, вече блокирани от "жълтите жилетки". Но може да му струва ѝ авторитета пред европейските лидери, които тепърва ще преговарят за висшите постове в Брюксел. И той не се смущава да напомня това на избирателите си.

"Колкото повече французите се обединят зад кандидатите на президентското мнозинство, толкова повече ще засилят позицията на Франция да влияе на Европа", каза той.

Дневник