Осемдесет и две годишният Берлускони, който три пъти е бил италиански премиер, реши да се върне в Брюксел, където бе евродепутат между 1999 и 2001 г. Той се оттегли от премиерския пост през 2011 г. отчасти заради участието си в т.нар. бунга-бунга сексскандали.

Сегашното бе първото му участие в избори, след като бе признат за виновен за данъчни измами през 2013 г. В реч пред членове на неговата дясноцентристка партия "Напред, Италия" през март каза, че иска "една много по-обединена Европа, една Европа с единна външна политика, с единна политика за отбрана". Посочи, че обединявайки въоръжените си сили, Европа може да стане "световна военна сила".

Жордан Бардела – младият победител на френските крайнодесни

Двайсет и три годишният Бардела е смятан за изгряващата звезда на крайната десница във Франция. Водач на листата на антиимигрантската партия Национален сбор на Марин льо Пен, той е част от усилията за смекчаване на имиджа й и привличане на млади избиратели.

Присъедини се към Национален фронт на Льо Пен на 16 години и поведе младежкото й крило. Възходът му продължи, когато партията смени името си на Национален сбор след поражението на Льо Пен на изборите през 2017 г. Казва, че целта на партията му е да защити хората от глобализацията.

Ориол Жункерас – каталунският сепаратист в затвора


Може и да е зад решетките, но това не спря Жункерас да участва в европейските избори. Той е водещият кандидат на групата Европейски свободен алианс, която казва, че иска "да изгради Европа на всички народи".

Обвинен е в бунт, подбудителство към размирици и злоупотреба с държавни средства заради ролята си в каталунския опит за отделяне от Испания през 2017 г.

В манифеста на Европейски свободен алианс се защитават самоопределението и езиковото многообразие и се обвиняват "централизираните държави" в експлоатация на "някои региони, народи и бездържавни нации".

Натали Лоазо – дипломатът на Макрон


Опитният политик поддържаше центристка проевропейска платформа, но срещна проблеми в предизборната си кампания заради предишни връзки с крайната десница. Лоазо бе ръководител на елитната Националната школа за администрация (ENA), специализирана в подбора и обучението на лидери, преди да се присъедини към правителството на френския президент Еманюел Макрон.

Тя подаде оставка като министър по европейските въпроси, за да поведе листата на "Република, напред", наречена "Възраждане". Открит критик на Брекзит, миналия месец предизвика полемика, след като се разкри, че е водила кампания за крайнодесен студентски съюз през 1984.

Роберт Бедрон – прогресивният поляк


Четиридeсет и две годишният Бедрон стана първият открито хомосексуален полски депутат през 2011 г. Бившият кмет на град Слупск ръководи проевропейската партия "Пролет", която води кампания за подобрение на правата на жените, увеличение на заплатите и преминаване към възобновяеми енергийни източници.

Настоява за пълно разделяне на църквата и държавата и по-широк достъп до аборт. Бе критикуван, че отказа да се обедини с полската опозиционна Европейска коалиция, водена от центристката Гражданска платформа. Според критиците неговата позиция е попречила на усилията за противопоставяне на евроскептичната управляваща партия "Право и справедливост", която спечели изборите.

Тиери Боде – изгряваща звезда на холандския популизъм


Новакът нахлу с трясък в холандската политика с откровените си възгледи за национализма, расите и половете. Боде, на 36 години, настоява за политики в стила "Холандия на първо място" с неговата партия, наречена "Форум за демокрация".

Иска Холандия да напусне ЕС и обвинява имиграцията за, по думите му, упадъка на традиционните ценности. Оприличи председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на Хитлер и Наполеон заради негативното им отношение към Русия.

Катарина Барли – германката срещу социалните медии


Германският правосъден министър казва, че иска Европа да се обедини и да стане по-силна и говори за по-строги регулации за технологичните компании. Барли, на 49 години, бе водещият кандидат на лявоцентристката Социалдемократическа партия. Тя е опитен политик с германско и британско гражданство.

Използва предизборната кампания, за да говори за поверителността на данните, призовавайки технологичните гиганти като "Фейсбук" и "Амазон" да направят повече или в противен случай да бъдат глобявани.

Ска Келер: в битка срещу корпорациите


Тя бе първият "водещ кандидат" на евроизборите през 2014 г. и сега прави втори опит за председателския пост в еврокомисията. Келер, на 37 години, е евродепутат от 2009. Магистър по ислямски науки, тюркология и еврейски науки. От дълго време води кампания срещу корупцията в ЕС и насърчава политики, които защитават околната среда.

Петър Лундгрен – шведският националист


Водещият кандидат на националистката партия Шведски демократи бе замесен в скандал със сексуален тормоз по време на кампанията. Той е бивш шофьор на камион и е евродепутат от 2014 г. Неговата партия бе най-критичната към ЕС по време на шведските избори, но в момента призовава за реформи, а не за напускане на блока. Защитава антиимигрантски политики.

Шведски прокурори започнаха разследване по твърдения, че Лундгрен е тормозил сексуално своя колежка от партията. Той призна за непристойно поведение, отдавайки го на употребата на алкохол, но се твърди, че не е бил наказан от партията си.

Жорди Буксаде – испанският адвокат със спорно минало

Каталунският адвокат, на 44 години, казва, че иска да предизвика смут в Брюксел, но няма толкова голямо желание да обсъжда връзките си в миналото с фашизма. Крайнодясната партия "Вокс", на която бе водещ кандидат, е против каталунската независимост и защитава испанския национализъм. Наскоро тя изживя възход на подкрепата си в Испания.

През 90-те години той два пъти бе кандидат на "Испанска фаланга" - националистка група, основана през 30-те години, повлияна от италианския фашизъм. В интервю за "Политико" той каза, че е преминал през "интелектуална еволюция" оттогава.

Дневник