Тридесет години след парламентарните избори, които ускориха падането на комунизма в Източна Европа, поляците отбелязват тържествено тази годишнина, но в климат на дълбоки идеологически и политически разделения.

Докато кметовете на 12-те най-големи градове и редица бивши антикомунистически активисти, сред които легендарното лице на полската промяна Лех Валенса и председателят на Европейския съвет Доналд Туск, си определиха среща в пристанищния град Гданск, "където започна всичко", управляващите консерватори отбелязват датата по по-официален начин - със сесия на Сената във Варшава.

"Полудемократични"

На 4 юни 1989 г. след преговори, наречени кръгла маса, между режима на генерал Войчех Ярузелски и опозицията, водена от Лех Валенса, лидерът на "Солидарност" - първият свободен профсъюз в комунистическия свят, поляците гласуваха на "полудемократични" парламентарни избори, завършили с пълно отричане на комунистическата власт и система.

В края на тези първи по рода си консултации от установяването на режима, контролиран от Москва в края на Втората световна война, опозицията зае 35 процента от местата в долната камара, за които можеше да претендира съгласно договорения избирателен закон, а властта си запази мнозинството от 65 на сто.

Същевременно кандидатите, подкрепени от "Солидарност", получиха 99 процента от местата в Сената, където изборите бяха напълно свободни.

Два месеца по-късно интелектуалецът католик Тадеуш Мазовецки стана първият некомунистически министър-председател в Източна Европа. Берлинската стена падна през ноември.

Десет години след това Полша се присъедини към НАТО. Пет години по-късно влезе в Европейския съюз.

"Това бяха изключително важни избори. Те разтърсиха комунистически режим, който изглеждаше непоклатим", каза за АФП Станислав Мочек, президент на университета "Колегиум сивитас" във Варшава. "Това беше много успешно - разрушаването на системата предизвика лавина през следващите месеци и години" в Централна и Източна Европа, където комунистическите режими паднаха един след друг, за да се стигне до разпадането на Съветския съюз.

Заговор на елитите

По тези факти няма спор, но продължават споровете кои са били двигателите на тези промени. Консервативни националисти стигат дотам да говорят за "заговор на комунистическите елити" с демократичната опозиция през 1989 г. Продължава и ожесточен дебат за последвалия ход на събитията, за избора на възприетия път, по който да се премине от централизирана комунистическа икономика към демокрация и свободен пазар, път, който никой не беше минавал дотогава никъде по света.

"Днес имаме два лагера, които отбелязват тази годишнина, всеки за себе си. От едната страна е Полша, която иска либерална демократична система, а от другата са тези, които желаят тя да е малко по-авторитарна, каквато е днес. И това е тъжно", казва Мочек.

Според допитване, публикувано вчера, изборите през юни 1989 г. се смятат за успех от 90 процента от привържениците на либералната опозиция и само от 40 на сто от тези, които подкрепят управляващата консервативна партия. Същият дял от последните ги смята за неуспех, а останалите 20 на сто не изразяват мнение, сочи проучването на института "Ипсос", извършено от 21 до 23 май сред 1000 пълнолетни граждани и публикувано от информационния сайт OKO.press. /БТА

Дневник