Лидерите на страните от Европейския съюз не успяха да се договорят за общи усилия до 2050 г. всички да постигнат т.нар. вътлероден неутралитет - състояние, в което икономиките произвеждат толкова вредни за климата емисии, колкото и поглъщат и преработват.

Съпротивата дойде от група държави, предвождани от Полша, Чехия, Унгария и Естония. За решението е нужно единодушие, но още при пристигането за срещата на върха в Брюксел лидерите на Полша и Чехия заявиха, че имат серизони несъгласие по текста.

В крайна сметка срокът до средата на века бе записан като бележка под линия. В нея се казва, че "за голямо мнозинство от страните членки климатичният неутралитет трябва да бъде постигнат до 2050 г." Дори в този вид позицията може да се окаже силен сигнал към бизнеса и да остави възможност ЕС да се върне към дискутиране на темата по-късно тази година.

Международната организация "Грийнпийс" веднага реагира с разочарование. "Меркел и Макрон не успяха да убедят Полша и останалите, а климатичният неутралитет на ЕС бе сбутан в бележка под линия. Лидерите на ЕС имаха шанс да направят завой от курса, водещ към срив на климата и го изпуснаха", написа организацията в профила си в "Туитър".

В навечерието на световната среща за климатичните промени през септември Франция и Германия поведоха усилията за постигане на единна и амбициозна европейска позиция. Но Париж и Берлин не успяха да убедят страни, в които енергетиката е силно зависима от въглища и ядрена енергия, допълва "Ройтерс".

"Не можем да се ангажираме с нещо без да знаем цената за него. Никой не успя да представи икономически изчисления към тази идея", казва пред агенцията дипломат от една от несъгласните държави.

В крайния вариант на текста се призовава Европейската инвестиционна банка да увеличи подкрепата си за климатични политики така, че да се съхрани конкурентоспособността като се имат предвид и различията в т.нар. енергиен микс в отделните части на континента.

Климатичната тема със сигурност ще присъства по-силно в Европа след силното представяне на зелените партии на изборите за Европейски парламент и продължаващите месеци наред седмични протести на младежи в много страни. Но това ще бъде посрещнато и с призиви за повече рационални действия.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова ЕС да съкрати с 55% до 2030 г. вредните емисии - доста повече от сегашната цел на 28-те за съкращаване с 40% спрямо нивата от 1990 г. Не е ясно как ще бъдат покрити разходите за такава мащабна промяна към нисковъглеродна икономика, особено в сектори като транспорт, земеделие и строителство така, че да останат конкурентни.

За постигане на нетно нулеви емисии съюзът ще трябва да инвестира годишно в технологии за чиста енергия между 175 и 290 млрд. евро всяка година, сочат изчисления на ЕС.

Дневник