Към четирите досегашни зони на оперативни действия - суша, море, въздух и киберпространство, НАТО обмисля да добави пета, Космоса. Решението може да бъде взето на срещата на алианса на върха в Лондон на 3-4 декември с участието на Доналд Тръмп. По този начин НАТО ще демонстрира на президента на САЩ, че може да разчита на съюзниците си, които се адаптират към нови заплахи, малко след като през февруари той нареди да започне изграждането на американските космически сили.

За това разказва "Ройтерс", позовавайки се на четири дипломатически източника. Ако решението бъде взето, това означава, че НАТО признава Космоса като пространство за сражения. "Налице е съгласие, че трябва да обявим и Космоса за домейн и най-доброто място да го направим е срещата на върха в Лондон", казва един от високопоставените дипломати от алианса, участващ в дискусиите. Той допълва, че все още се обмислят технически подробности как ще се реализира това.

Рамките на космическата политика може да бъдат одобрени още на редовната среща на министрите на отбраната в Брюксел следващата седмица.

НАТО няма намерение да води сражения в Космоса, но като го обяви за оперативна зона, ще започне дебат дали евентуално да не се използват базирани в орбита оръжия, които да свалят вражески ракети, да блокират противовъздушната защита и да унищожават спътници на противника.

Последното изглежда важи предимно за Китай, допълва "Ройтерс", и Тръмп ще е доволен, че НАТО се включва във възпирането на възхода на китайската военна сила. Днес страните от алианса контролират 65% от спътниците, а Китай планира да разположи мрежа от сателити за търговски цели - от супербърз интернет за самолетите до проследяване на ракети и противникови сили на терен. Пекин разработва и оръжия за употреба в орбита и миналата година демонстрира способност да изпрати апарат на обратната страна на Луната.

Русия, която от някогашен стратегически партньор се превърна във вражеска сила за много страни от НАТО, също е космическа сила и е една от малкото страни, способни да извеждат спътници в орбита.

"Може да водиш сражения само в Космоса, но който контролира Космоса, контролира случващото се на Земята, в морето и въздуха. Ако не контролираш Космоса, не можеш да контролираш никой от останалите домейни", обяснява Джейми Ший, бивш говорител на НАТО, който днес е анализатор за брюкселския институт "Приятели на Европа" (Friends of Europe).

Италия, Великобритания и Франция са водещите европейски космически сили, докато Германия подготвя нови закони и търси частни инвестиции, за да се сдобие със свой дял от възникващия космически пазар, който към 2040 г. може да достигне 1 трилион долара годишно.

Франция държи да има повече гаранции за това как биха били използвани космическите ѝ активи в случай на криза. По правилата на НАТО при конфликт националните активи преминават в ръцете на Върховния командващ обединените сили в Европа. Един от най-деликатните въпроси е дали атака срещу сателит на натовска държава е равносилен на нападение срещу целия алианс с произтичащо от това задействане на Член 5 за колективната отбрана.

Както се постъпи след обявяването през 2016 г. на киберпространството за оперативен домейн, първоначално ще се засили военното планиране, ще се направи анализ на слабите места на алианса и ще се обмисли как по-добре да бъдат защитени комерсиални сателити, използвани от армията.

Дневник