След рекордно дълга среща лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят кои кандидати да предложат за висшите постове в съюза. Разговорите ще продължат утре към 12 часа българско време, обяви говорител, цитиран от "Ройтерс".

До решението се стигна след маратон от среднощни преговори, продължили и в понеделник. Това бе втора среща на върха, посветена на въпроса. Снощи тя започна с над три часа закъснение заради продължили дълго време консултации, а след вечерята бе прекъсната заради двустранни разговори на председателя на Европейския съвет Доналд Туск с всеки от държавните и правителствени ръководители на страните членки. Те приключиха около пет часа сутринта българско време, но бяха последвани от още двустранни консултации с някои лидери. След това рано сутринта лидерите отново се събраха във формат ЕС-28, но по-късно отново се разделиха за консултации. Туск проведе над 30 двустранни срещи в опита си да постигне пробив по въпроса за председателския пост на еврокомисията.

Според дипломати, цитирани от "Ройтерс", лидерите са били близо до избиране на холандския социалист Франс Тимерманс за председател на Европейската комисия, а дясноценстристкият представител Кристалина Георгиева за председател на Европейския съвет. Белгийският премиер Шарл Мишел е в силни позиции за поста на върховен представител на ЕС за външната политика, допълват дипломатите. Манфред Вебер, кандидатът на дясноцентристката Европейска народна партия за председател на Еврокомисията, може да бъде избран да оглави Европейския парламент, допълват дипломатите.

Какво се случи дотук?

Вчера "кандидатът от Осака", както медиите веднага кръстиха Франс Тимерманс - водещият кандидат на лявоцентристкия блок в ЕС за наследник на Жан-Клод Юнкер, се сблъска с остра съпротива от лидери на страни предимно от Централна и Югоизточна Европа, включително България, които не са съгласни социалист - и то именно Тимерманс (отговарящ за върховенството на закона) - да оглави Европейската комисия. Малко преди да се съберат лидерите на 28-те страни от ЕС на извънредна среща в Брюксел, "Ройтерс" и няколко други медии съобщиха, че зам.-председателят на еврокомисията Тимерманс е фаворит да я оглави. Това се е изяснило след разговори между ръководителите на Франция, Германия, Холандия и Испания на форума на върха на Г-20 в Осака в петък и събота.

За избиране на кандидат на Европейския съвет за председател на Европейската комисия са необходими гласовете на поне 21 от 28 държави. След това той трябва да бъде одобрен с поне 376 гласа от Европейския парламент.

Защо се стигна до безизходицата?

Две европейски институции се бореха кой да заеме най-висшия пост в еврокомисията. В единия ъгъл бе съветът, където са представени държавите членки. В миналото държавните и правителствени ръководители можеха да определят кой да оглави еврокомисията при затворени врати, но това вече не е възможно.

В другия ъгъл е Европейският парламент. На евроизборите през 2014 г. той разви т.нар. модел с водещия кандидат от разпоредба в Лисабонския договор. Той значи, че единствено политик, който е обявил кандидатурата си за позицията преди евроизборите, може да бъде избран. Затова почти всички групи в Европейския парламент излъчиха свои водещи кандидати преди изборите, a институцията многократно настоя, че ще подкрепи само един от тях за председател на еврокомисията.

Френският президент Еманюел Макрон бе сред защитниците на транснационалните листи за евроизборите и каза, че без тях моделът с водещия кандидат, на който той беше един от основните противници, няма да работи. Той освен това смяташе, че германецът Манфред Вебер (кандидатът на Европейската народна партия, която спечели най-много гласове на изборите), не е подходящ за позицията, защото няма опит в ръководене на правителство. В същото време канцлерът Ангела Меркел настояваше за придържане към процедурата.

Дневник