Поканена като подготвяща европредседателството си с фокус върху Балканите през 2017 г. и като току-що приключил домакин през 2018-а, България и тази година е част от процес, в който Западните Балкани и Западна Европа търсят алтернативи на евроинтеграцията.

На днешната среща в Познан премиерите на България и Северна Македония, Бойко Борисов и Зоран Заев, ще приемат председателството на срещите на Берлинския процес, на които държавите от Балканите извън ЕС, заедно с Хърватия, Словения и големите страни от Западна Европа, търсят общи проекти, които могат да подобрят свързаността и сътрудничеството им.

Домакинът тази година е Полша. С пресконференцията в 16 ч. българско време Борисов и Заев, заедно с германския канцлер Ангела Меркел и полския премиер Матеуш Моравецки, се очаква да поемат полските функции до 2020 г.

Това би означавало, че следващата среща на върха ще се организира както в София, така и в Скопие, отбелязва агенция МИА.

Критици на Берлинския процес, изтъкващи, че договорените на него проекти не водят до реални резултати, определят решението за съпредседателство на Северна Македония като утешителна награда заради все още отложеното начало на преговори за членство. Сред тях е и сръбският външен министър Ивица Дачич. Според него в момент, когато някои водещи европейски лидери казват, че не могат да говорят за разширяването на ЕС. "Ако е така, тогава наистина не разбираме целта на тези срещи," каза той пред репортери.

В неподходящ момент

Това е вторият ден от диалога, след като вчера се включиха външни министри от държавите, които участват.

В съобщение на правителствената пресслужба се казва, че на срещата "държавните и правителствените ръководители на страните ще обсъдят постиженията и предизвикателствата пред страните от региона на Западните Балкани."

Теми на срещата на върха според правителството в София ще са "засилване на регионалното сътрудничество с цел постигане на свързаността в секторите на транспорта, енергетиката, търговията, цифровизацията, инвестициите между страните от региона на Западните Балкани и укрепването на добросъседските отношения".

Всички тези обсъждания обаче идват в неподходящ момент, когато Скопие и Тирана останаха без дати за начало на преговрите с ЕС засега, а френският президент Еманюел Макрон отново допусна, че ЕС може би трябва първо да се реформира и едва след това - да се разширява.

Дневник