Германия и Полша се обединиха в позицията си, че дори да се захване с амбициозни реформи, Европейският съюз не трябва да се отказва от приемането на страните от Западните Балкани.

На среща на върха на страните от Берлинския процес в Познан, на която присъства и премиерът Бойко Борисов, германският канцлер Ангела Меркел не се съгласи с идеята, изразявана от френския президент Еманюел Макрон, че разширяването на Европейския съюз трябва да почака и първо да се осъществят сериозни реформи. Той направи коментара след дългите часове на преговори между лидерите на ЕС за разпределяне на висшите постове, които според него са показали колко неефективни са сегашните методи на вземане на решение.

"Съгласна съм с гледната точка на президента Макрон, че работните механизми на ЕС трябва да се подобрят," каза на пресконференция Меркел, цитирана от "Ройтерс". "Не разбирам това като изоставяне на преговорите за присъединяване."

И полският президент Анджей Дуда каза по време на срещата в Познан, че "ЕС не трябва да се държи със страните по този начин, когато те провеждат трудни реформи, целящи бъдещата им интеграция." По думите му въпросните държави са изпълнили много изисквания, за да улеснят преговорите.

"Гледам с оптимизъм към есента"

Днешната среща от Берлинския процес - започнат от Меркел преди пет години като алтернатива на интеграцията на Западните Балкани - следва отлагането на решението, което трябваше да вземат европейските лидери за начална дата на преговорите със Северна Македония и Албания. Такова решение е възможно през есента, макар анализатори да допускат, че то може да се вземе само за Скопие заради нестабилната обстановка в Тирана и притеснения за върховенството на закона, корупцията и организираната престъпност, изразявани от някои държави.

"Гледам с оптимизъм към есента," каза Меркел, говорейки за Северна Македония. По-рано френският президент настоя, че е нужно най-напред да се работи за изглаждане на механизмите за общо вземане на решение, тъй като приемането на нови членки би засилило бъркотията, ако тази стъпка не е осъществена преди това.

Критици на тази позиция припомнят, че даване на начална дата за преговори с дадена държава е нещо съвсем различно от приемането ѝ в Европейския съюз, което може да отнеме години. Със Сърбия преговорите започнаха преди над половин десетилетие (началото на 2014 г.) и много глави още са отворени, а тези с Турция - преди 14 години.

Еврокомисарят за разширяването Йоханес Хан също обяви, че не би било правилно да се спира началото на преговорите или провеждането им с държави, с които те са започнали, тъй като ЕС трябва да "изпълнява" обещанията си и "да не оставя вакуум в региона с колебливо поведение".

Дневник