България трябва да осигури стабилността на банковия сектор чрез повишен надзор, насърчаване на адекватна оценка на активите, включително банковите обезпечения, и насърчаване на работещ вторичен пазар за необслужваните заеми. Това са част от препоръките на Съвета на ЕС, който днес прие специфичните за всяка държава членка становища за 2019 г. във връзка с икономическите и фискалните политики и политиките по заетостта.

Другите препоръки към България са:

- да подобри събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области като данъците върху горивата и труда;

- да модернизира корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемането и привеждането в действие на бъдещото законодателство;

- да гарантира ефективен надзор и прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари;

- да укрепи небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане на основан на риска надзор, изпълнение на приетите наскоро насоки за оценка и осъществяване на надзор на групово равнище;

- да изпълни предстоящата пътна карта за справяне с установените пропуски в нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност;

- да насърчава стабилността на сектора на автомобилното застраховане чрез преодоляване на
пазарните предизвикателства и оставащите структурни слабости;

- да подобри събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области като данъците върху горивата и труда;

- да модернизира корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемането и привеждането в действие на бъдещото законодателство;

- да насочи икономическата политика, свързана с инвестициите, към научните изследвания и иновациите, транспорта, по-специално към неговата устойчивост, водите, отпадъците и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като отчита регионалните различия и подобрява бизнес средата;

- да подобри пригодността за заетост чрез засилване на уменията, включително на цифровите умения;

- да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение;

- да предприеме мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до интегрирани социални услуги и услуги по заетостта и по-ефективно подпомагане на минималните доходи;

- да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.

Общата цел на препоръките е да се насърчат държавите членки да повишават своя потенциал за растеж чрез модернизиране на икономиките си и по-нататъшно укрепване на своята устойчивост, се посочва в съобщение на Съвета. Приемането им днес е последният етап от европейския семестър за 2019 г. - ежегоден процес на координиране на икономическата политика. Европейският семестър представлява едновременно наблюдение на политиките на държавите членки в областта на икономиката и заетостта и във фискалната област, което се провежда ежегодно в продължение на шест месеца.

Според документа в България данъчните приходи и спазването на данъчното законодателство се подобряват, но събирането на данъци не изглежда да се подобрява навсякъде със същото темпо. Това се отнася особено за свързаните с труда данъци, вноските за социална сигурност и някои категории акцизи. Съществуват също така данни, че недекларираният труд и незаконната търговия с горива продължават да бъдат предизвикателство. Изтъква се все още големият дял на сивата икономика.

Държавните предприятия страдат от слабо корпоративно управление, което се отразява в голяма степен върху техните икономически показатели.

В заключенията се казва още: "В условията на благоприятна икономическа среда коефициентите за капитала и ликвидността на банките се подобриха като средна величина. Успоредно с това необслужваните заеми на нефинансовите предприятия намаляха, макар и да остават големи. Вторичният пазар за необслужвани заеми стана по-динамичен... Предприемането на последващи мерки по законодателните инициативи относно експозициите към свързани лица, трайните усилията за надзор, целящи ограничаване на заемите в полза на свързани лица и санкциониране на нарушенията на разпоредбите за обезпеченията, са от съществено значение за поддържане на добри бизнес практики.".

Според съвета "приключването на реформата в областта на несъстоятелността би могло да спомогне за намаляване на голямата задлъжнялост на частния сектор и на все още високото равнище на необслужваните заеми".

В документа се казва още: "Последните събития в банковия сектор показват, че е необходимо да се засили националният надзор върху международните финансови сделки и да се гарантира ефективното прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари".

На риска от корупция трябва да бъде обърнато по-сериозно внимание, тъй като тя представлява предикатно престъпление за изпирането на пари. Българските органи ще трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта. Използването на финансовите разследвания и финансовото профилиране е ограничено.

Секторът на автомобилното застраховане представлява известна уязвимост. Ясно определени правила за обезщетяване ще улеснят установяването на по-хармонизиран подход от страна на съдиите при вземането на решение по отделните случаи, се казва в документа. В по-дългосрочна перспектива такава методика би спомогнала за намаляване на разходите, променливостта и застрахователния риск при застраховките "Гражданска отговорност" за моторни превозни средства.

За устойчивостта на сектора би било полезно да се подобри ценообразуването, така че да взема предвид шофьорското минало на клиента. Припомня се, че Комисията за финансов надзор предложи система бонус-малус, по която в момента тече широк обществен дебат. Накрая, ликвидността на бюрото "Зелена карта" повдигна съществени опасения, главно поради неизплащането на застрахователни вземания от страна на едно българско застрахователно дружество.

Инфраструктурата страда от сериозен недостиг на инвестиции. Обхватът и качеството на транспортната инфраструктура се подобриха, но остават под средното за равнището на Съюза. Трансевропейската транспортна мрежа в България все още не е завършена.

Освен това емисиите на парникови газове от автомобилния транспорт са се увеличили значително през последните пет години.

Съществува необходимост от допълнително развиване на железопътни и пътни участъци, както и на съответната Европейска система за управление на железопътното движение и на интелигентни транспортни системи.

В България равнището на свързаност и пречистване на градските отпадъчни води е ниско, равнището на замърсяване на въздуха и на депониране на битови отпадъци е високо, а процентът на рециклиране е значително по-нисък от средния за Съюза. Необходими са инвестиции за насърчаване на устойчивото управление на водите, ресурсната ефективност и прехода към кръгова икономика. Нуждите от инвестиции в сферата на енергетиката и смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него са значителни.

Високата енергоемкост на икономиката и бавният напредък по изпълнението на целите за енергийна ефективност, по-специално в сградния сектор, спъват производителността и конкурентоспособността на предприятията в страната.

Въпреки увеличението на държавния бюджет за научни изследвания през 2018 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) остават много ниски както в частния, така и в публичния сектор. Частните инвестиции в НИРД са монопол на големи мултинационални дружества и са концентрирани в региона на столицата.

Бавните темпове на изпълнение на реформите и голямата разпокъсаност на системата за научни изследвания, развойна дейност и иновации не позволяват на инвестициите в областта на НИРД да допринесат за производителността и растежа. Голям брой университети и научноизследователски институти все още се представят слабо в сферата на висококачествените научни изследвания. Сътрудничеството между науката и бизнеса продължава да бъде много ограничено и недостигът на човешки капитал в системата на НИРД буди сериозно безпокойство.

Реформите в публичната администрация и електронното управление продължават да бъдат бавни и не водят до достатъчни подобрения, а бизнес средата остава слаба.

Институционалните недостатъци, регулаторната несигурност, корупцията и недостатъчното предлагане на работна ръка продължават да са сред основните пречки пред инвестициите. Управлението в публичния сектор се нуждае от повече прозрачност, по-ясни правила и дългосрочна перспектива. Забелязват се недостатъци и в областта на изпитването и безопасността на продуктите, дължащи се на ограничени финансови и човешки ресурси.

Честото използване на пряко възлагане на обществени поръчки и големият брой единични оферти представляват заплаха за прозрачността и ефективността на системата.

Заетостта достигна най-високото си равнище от присъединяването на България към съюза, а безработицата е под средното равнище за съюза. Въпреки тези положителни промени, някои групи от населението, като нискоквалифицираните работници, младите хора, ромите и хората с увреждания, продължават да се сблъскват с трудности при намирането на работа.

Нарастващият недостиг на умения в България изисква значителни инвестиции. Пригодността за заетост на младите хора може да се повиши, ако бъдат подобрени качеството и ефективността на стажовете и чиракуването. Освен това участието в мерки за повишаване на квалификацията и преквалификация сред възрастното население е много слабо.

Въпреки предприетите мерки за насърчаване на развитието на цифровите умения, в България равнището на основните цифрови умения остава сред най-ниските в съюза (29% от физическите лица притежават основни цифрови умения в сравнение със средно 57% за съюза).

Работодателите и синдикалните организации все още имат различни становища за критериите, които да се прилагат при определянето на минималната работна заплата.

Образователните резултати са ниски и продължават да бъдат силно повлияни от социално-икономическия статус на родителите. България инвестира недостатъчно средства в образованието, особено в предучилищното и началното. Участието в качествено образование и грижи в ранна детска възраст е слабо, особено за ромите и децата от други групи в неравностойно положение. Процентът на преждевременно напусналите училище все още е висок. Приложимостта на професионалното образование и обучение за пазара на труда и наличието на дуално професионално образование и обучение продължават да бъдат недостатъчни.

Необходими са допълнителни усилия, за да се гарантира, че наборът от умения на завършващите висше образование може да допринесе за преодоляване на недостига на умения в краткосрочен и средносрочен по последователен начин. Необходими усилия за подобряване на условията на труд на персонала в сферата на образованието.

Все още се наблюдава високо равнище на неравенство на доходите и на риск от бедност или социално изключване. Системата за социална сигурност не обхваща всички заети лица и е недостатъчна за справяне със значителните социални проблеми. През 2018 г. доходите на най-богатите 20% от населението бяха 7.7 пъти по-високи от тези на най-бедните 20%, което все още е сред най-високите равнища в съюза.

Част от населението изпитва затруднения при получаването на достъп до жилища на достъпни цени.

Хората в България са изправени пред ограничен достъп до здравеопазване, причинен от неравномерното разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване. Преките плащания от страна на пациентите са значителни, тъй като те трябва да компенсират ниското равнище на публичните разходи. Ниската степен на наличност на общопрактикуващи лекари ограничава предоставянето на първични здравни грижи. Съществува значителен недостиг на медицински сестри, като броят им на глава от населението е сред най-ниските в съюза.

Целият документ можете да видите в прикачения файл.

Дневник