Премахване монопола на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) като единствен платец на медицинските услуги от основния пакет, навлизане на частни здравни фондове, с които касата да е в пряка конкуренция. Запазване на солидарния принцип и размера на здравната вноска от 8%. "Оптимизиране" на основния пакет от плащаните чрез вноската медицински дейности. Допълнителна застраховка или плащане кеш от пациента на останалите извън пакета лечения. Освобождаване на болниците сами да определят цените на услугите си в основния пакет, като да ги договарят със здравните фондове, с които ще сключат договори.
Това са част от основните идеи, представени днес от здравния министър Кирил Ананиев за промяна в здравноосигурителния модел. От есента на миналата година, когато министърът предложи различни варианти за промяна на финансирането на системата, текат дискусии и работни групи между експертите в сектора. Днес Ананиев отчете, че не е бил постигнат някакъв консенсус, имало е множество крайни и противоречиви идеи. И днес той предлага нова идея, която е усреднена между предишните варианти, която отново би искал да обсъди с всички представители в сектора и засегнати страни, включително и с Европейската комисия.
От думите на министъра се разбра, че и новият модел не предвижда държавата да покрива пълния размер на вноската за осигуряваните от нея категории. В момента по официални данни на правителството хората със здравни осигуровки са около 6.2 млн. души, като за своя сметка се осигуряват около 3.5 млн. работещи, а 2.7 млн. души са осигурени от държавния бюджет, в това число почти 2 млн. пенсионери. Парите, плащани от държавата, не са в пълния размер на 8-процентната вноска, както плащат хората, заети в частния сектор.
Новият модел предвижда средствата от всички вноски да продължат да се събират от Националната агенция за приходите. След това да се изчислява "усреднен размер на средства" за всеки здравноосигурен пациент на база брой пациенти и налични средства. И вече този усреднен размер да бъде превеждан на здравните фондове в зависимост от броя на записаните пациенти. Което означава, че не всички пари от 8-процентраната вноска на заетите в частния сектор ще отидат за съответния пациент, а част от нея ще бъде преизчислена за категориите хора, които държавата осигурява. Така фондовете няма да имат категории пациенти, които да предпочетат заради размера на парите, които ще им донесат.
Фондовете ще имат право на до 3 на сто оперативни административни разходи от общите си приходи, като министърът подчерта, че това е и изискването към административните разходи на НЗОК и няма да се насочат повече пари за здраве към административни разходи.
Здравното министерство съвместно със съсловните организации ще определя основния пакет здравни дейности, които ще е покриват от вноската 8 на сто. В проекта на модел, изтекъл в медиите преди днешната кръгла маса, се говори и за оптимизиране на този основен пакет, тоест е възможно не всички досегашни дейности да се покриват чрез основната здравна вноска. Може да се очаква намаляване на дейностите и услугите в него, тъй като сега е твърде раздут и на хартия се покрива всичко, но хората доплащат много. Предвижда се обаче основният пакет да обхваща всички елементи на настоящия, в т.ч лекарства и лечение в чужбина.
Днес Ананиев не даде подробности около това дали основният пакет може да се очаква да бъде редуциран, а само коментира, че ще се договаря отново със съсловните организации.
Всичко, което не попада в основния пакет, остава в допълнителния, който ще се финансира чрез допълнителна доброволна застраховка или кеш. По всичко изглежда, че доплащането на пациентите не само ще остане, но и ще се увеличи след евентуалното орязване на основния пакет. В момента при 4.5 млрд. лева публични разходи за здравеопазване още 3.5 млрд. финансират системата директно от джоба на пациентите. Редица международни институции, включително СЗО, препоръчват доплащането у нас да бъде намалено от сегашните над 40% на 15% .
За да стане това, трябва да се събира по-голям публичен ресурс – било то чрез по-висока здравна вноска или чрез данъци, за да намалеят кешовите плащания.
Сега с Националния рамков договор всяка година касата определя цените на дейностите, за които плаща. В бъдеще се предлага всяка болница, изпълнител на медицинска или дентална помощ, да може сама да определя своите цени, включително и от основния пакет, плащан от вноската. Тези цени ще зависят от договорките на болниците и лекарите със здравните фондове. Пациентите ще могат да изберат към кой фонд да насочат парите си, включително и в зависимост от това с кои болници и изпълнители на медицинска помощ съответният фонд има договореност.
Фондовете ще трябва да имат договори с изпълнители на медицинска помощ в цялата страна. Няма да могат да селектират пациентите си в зависимост от техния здравен или друг статус. Първоначалният вариант на концепция, изтекъл в медиите, предвиждаше фондовете да бъдат лицензирани само в случай че имат над 1 милион пациенти, записани при тях. Което залагаше трудност за това в либерализирания пазар да се включат повече играчи. Последните разчети на министерството засега са, че лицензирането ще става при около 500 хиляди души, избрали фонда.
Всеки пациент - независимо дали е осигуряван от държавата или като работещ в частния сектор, ще може да избере към кой фонд да се насочи. Смяна на фонда ще е допустима най-често веднъж годишно.
За тези, които в съответния срок не са направили свое предпочитание, засега се обмислят два варианта - или да бъдат служебно записвани към НЗОК, или всички ще бъдат разпределяни на случаен принцип между всички действащи фондове.
Отстъпките за лекарствата и медицинските изделия също ще се договарят между фондовете и фирмите.
За някои дейности здравното министерство ще може да определя пределни цени, съгласувано със съсловните организации. Лечебните заведения ще могат да формират цени за дейностите извън основния пакет, като те ще се покриват от доброволното здравно осигуряване или чрез плащания от пациентите в брой. Фондовете ще се конкурират за вида и обхвата на дейностите от допълнителния пакет и пациентите ще могат да избират фондовете на базата на сключените от тях договори с изпълнителите на услуги.
Дискусиите по предложените от министър Ананиев идеи се очаква да продължат днес през целия ден. А след това отново да има консултации, включително и с Европейската комисия. "Не искам да налагам силово или административно един или друг вариант, да се обединим заедно около насоката за промяна", призова здравният министър.
Дневник
Коментари
Добави коментар