Какво ще влиза в основния пакет здравни услуги, които ще се покриват от 8-процентната здравна вноска, кои дейности ще изпаднат от него, при положение, че е твърде раздут и парите не достигат? Кога най-сетне ще има остойностяване на дейностите, услугите, труда в здравния сектор, за да е ясно кое колко струва, за кое точно има пари от публичните средства и за кое ще се доплаща? Как ще се подобри профилактиката, доолничната помощ, за да не се стига до този огромен процент на приети пациенти в болница?

Кой ще поеме в бъдеще скъпоструващото лечение на хората с редки заболявания например, на онкоболните, на хората с тежки хронични болести? И доколко това правителство ще може до края на мандата си да направи обсъжданите вече около девет месеца промени в здравно-осигурителния модел или всички идеи ще останат повече на думи.

Това бяха основните въпроси, които участниците в днешната кръгла маса, организирана от здравното министерство по въпросите за промяна в здравно-осигурителния модел, отправиха към здравния министър Кирил Ананиев. Почти всеки от изказалите се експерти, представители на съсловни организации, на пациенти, синдикати, омбудсманът, застрахователи, поставяха тези въпроси. А Ананиев, който днес излезе с нов – трети вариант на идеи за промяна в модела, по който ще се финансират здравеопазвните дейности, каза, че до края на годината ще е отговорил на всички отправени питания. Тогава щяло да има и остойностяване на основния пакет дейности, които ще се плащат от здравната вноска, за да знаят хората вбъдеще какво ще се плаща от вноската им и за какво ще трябва да се застраховат допълнително или да доплащат кеш. А след като тези въпроси са изчистени, министерствто ще задвижи и нужните законодателни промени, за да задвижи реформата.

Кога обаче на практика може да се очаква реално влизане в сила на идеите на здравните власти, още е неясно. Ако Ананиев спази посочените срокове, то пакетът промени може да е готов към пролетта на следващата година. Те обаче вероятно ще са свързани и с бюджетни закони, които се гласуват традиционно в края на годината. Необходимо е да се види и дали ще има здравни фондове, които ще искат да влязат на здравния пазар, да се конкурират със здравната каса, да направят сериозните първоначални инвестиции и да отговорят на множеството изисквания, заложени в концепцията. Експерти коментираха, че така ромените могат да започнат най-рано от 2021 г., когато са и редовните парламентарни избори.

Кирил Бошов от Асоциацията на българските застрахователи отбеляза, че концепцията на здравния министър е като конкуренти на касата да се включат изцяло нови здравноосигурителни фондове. Създаването на нови фондове ще изисква огромни нови капитали от нови участници, допълни той. И предложи да се ползват сегашните лицензирани застрахователи, които да преминат нова тежка форма на долизензиране, да се провери дали отговарят на стрикти условия, да имат нужните капилати и т.н. Но все пак сегашните застрахователни фондове да могат да се ползват за база.

Бошов, както и повечето от участниците в днешната дискусия, поиска ясно дефиниране, остойностяване на базов пакет дейности и да е ясно какво се покрива срещу базовия здравен пакет.

Концепцията на Кирил Ананиев предвижда здравното министерство да договаря със съсловните организации какви конкретни дейности ще влизат в основния пакет услуги, покривани с публичните вноски. Цените на тези дейности обаче ще се договарят между изпълнителите на медицинска помощ – болници, лекари, зъболекари, които ще правят своите предложения и ще дават цени на услугите си и ще се договарят със здравните фондове.

Означава ли, че всеки от фондовете ще формира свой собствен пакет и цени, попита омбудсманът Мая Манолова. Председателят на Българския лекарски съюз Иван Маджаров също поиска тази промяна да се преосмисли, защото така лекарите щели да бъдат подложени на сериозен натиск от много по-мощните от тях структури в лицето на здравните фондове. И поиска рамково договаряне за основни минимални цени. "Как ще осигурим по-добро качество, като подложим на натиск за още по-ниски цени лекарите, които и сега покриват недофинансирането от държавата", попита Маджаров.

Експертът от българския офис на Световната здравна организация Михаил Околийски отново отбеляза, че разходите за здравеопазване трудно могат да бъдат намалени, ако не се акцентира приоритетно на профилактиката и на доболничния сектор. По думите му акцент трябва да е върху укрепването на първичната медицинска помощ, подкрепа на общопрактикуващите лекари в обучение, възнаграждение, нефинансови стимули. Има по-добри начини за оптимизиране на разходите от това да се въвеждат допълнителни стълбове на здравното осигуряване, допълни Околийски.

Председателят на групата на ГЕРБ и на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова също коментира, че приоритет на управляващите е преодоляването на обратното съотношението между болнична и извънболничната помощ. Определи сегашната ситуация, при която за 2017 г. е имало около 2.2 милиона хоспитализации, за "относително неефективен модел" и заговори за повече инвестиции в профилактика.

В края на дискусията здравният министър Кирил Ананиев взе думата, за да каже, че представената от него концепция е "скелета" на новия модел. Не влезе в кокретика и не отговори на мтожеството зададени въпроси. Например за бъдещите изисквания за работата на новите фондове, дали ще се намерят изобщо такива, които да искат да работят в конкуренция с касата, за това как ще се преструктурирант неефективни болници и дали ще бъдат закривани болници, с които никой не е сключил договор. За остойностяването, за това кой ще поеме тежките и скъпи случаи, дали държавата ще започне да покрива пълния размер на здравната вноска за хората, които осигурява и др.

Обеща тези въпроси да получат отговори до края на годината. И конкретни законодателни промени след това.

Дневник