Почти 25 години след трагедията с ферибота "Естония" френски съд отхвърли колективния иск на над 1100 близки за загиналите за изплащане на обезщетение от близо 41 млн. евро.

Официалният доклад за потъването на кораба в Балтийско море през септември 1994 г. е, че е имало проблем със заключващия механизъм на отварящата се при товарене и разтоварване носова част.

Искът бе срещу германската компания, построила ферибота, както и срещу френската агенция, която е сертифицирала, че той е безопасен за използване.

В бурно време на 28 септември 1994 г. носовата част, през която влизат автомобилите, се отваря, фериботът много бързо се напълва с вода и потъва. В помещенията се оказват блокирани стотици хора, други 97 се измъкват, но умират в ледените води. Оцеляват 137 души, а загиналите са 852, което прави инцидента край Финландия най-смъртоносния в мирно време в Европа след потъването на "Титаник".

На борда са били граждани на 17 държави, а сред загиналите 501 са шведи и 285 - естонци.

Оцелелите и роднини на жертвите получиха обезщетение от собственика на ферибота. Част от тях заведоха иск срещу Bureau Veritas и Meyer Werft, но според петъчното решение на съда от Нантер край Париж адвокатите им не са успели да представят убедително тезата, че е имало умисъл в допуснатата грешка и действията на двете компании.

"Много сме разочаровани, но не сме изненадани, съдът се отнасяше с нас толкова зле през изминалите години", коментира германският адвокат Хенинг Вите, цитиран от Би Би Си. Според него колегите му са можели да изберат няколко европейски страни, в които да подадат иск, но са предпочели Франция, защото "има най-модерното законодателство за обезщетяване".

Искът бе подаден през септември 1996 г. и приключването му отне над две десетилетия, често заради отлагания в процедурите, наложени от съда.

Дневник