Противниците на тезата, че промените в климата са предизвикани от човешката дейност, обичат да повтарят, че и преди е имало периоди на глобално затопляне и че причината е цикъл в активността на Слънцето.

Нито едно от това не е вярно, твърдят три научни публикации в списанията Nature и Nature Geoscience.

В тях авторите твърдят, че темпото на сегашното затопляне е без прецедент в последните 2000 години. Всички предишни периоди на отчетливи отклонения от нормата са били свързани с вулканична активност, но не и този, започнал около средата на XIX век. Освен това предишните случаи са били ограничени до отделни части от планетата, докато сега феноменът е по цялата Земя. Няма и доказателства, че слънчевата радиация е сред основните фактори.

"Използвахме глобална палеоклиматична реконструкция за последните 2000 години и не открихме сходни епохи на застудяване и затопляне във времената преди индустриалното развитие", казват авторите на статията в Nature. Палеоклиматичните изследвания използват вторични източници за оценка като броя и дебелината на пръстените на дърветата, развитието на коралите, сондажи в многовековен лед или състояние на отлаганията в езерата. В конкретния случай са използвани близо 700 различни източника.

Екипът от учени от Швейцария, САЩ, Испания и Норвегия посочва, че Малката ледена епоха - най-студеният период през последните 1000 години, например не е обхващал цялата планета наведнъж. Започнал през XIV век, той е предизвикал най-ниските температури през XV век в централната и източната части на Тихия океан, но в Северозападна Европа и Североизточна Америка това се е случило два века по-късно, а до останалите райони на Земята достига в средата на XIX век.

Преди Малката ледена епоха е била Средновековната климатична аномалия (950-1250 г), когато времето е било по-топло върху почти 40% от планетата. Необичайно е било в Европа и между 250 и 400 г. - време, известно като Римският топъл период. Но и те са били локални явления.

Никъде не регистрирахме преди индустриалната епоха да е имало глобално синхронно екстремно увеличаване на температурите в продължение на десетилетия, допълват учените. Нито едно от по-продължителните отклонения от нормата не е обхващало повече от половината Земя. За сметка на това настоящият най-горещ период от 2000 години насам покрива 98% от повърхността на планетата.

"Разполагаме със силни доказателства, че предизвиканото от човешката дейност глобално затопляне не само е безпрецедентно с абсолютните си температури, но и с териториалния си обхват", пиша авторите.

"Данни от уредите и от реконструирането на близкото минало показват, че темпото на затопляне ясно надхвърля естественото природно темпо, които изчислихме. Това е още един начин да се погледне на необичайното естество на сегашното затопляне", казва д-р Рафаел Нойком от Университета на Берн в Швейцария.

"Не сме се фокусирали върху това да търсим причинителя на последното затопляне, тъй като това е правено многократно и данните винаги са водили до заключение, че причината е дейността на човека. Не сме подлагали тази теза на тест, само показваме, че естествените причини не са достатъчни да предизвикат толкова всеобхватно и бързо затопляне", допълва Нойком.

"Определено има допълнителни доказателства, че изкопаемите горива и антропогенната активност в действителност фундаментално са променили климата", казва за "Ройтерс" Нейтън Стайгер от Колумбийския университет и един от авторите.

"Тази публикация трябва да накара отричащите човешката роля за климатичните промени да спрат да твърдят, че сегашното затопляне е просто етап от естествен цикъл и затова няма нужда да се предприема нищо", казва проф. Марк Маслин от британския University College London, който не е участвал в изследването. И други негови колеги коментират, че са впечатлени от мащаба и прецизността. "Статията показва наистина огромната разлика между регионални и локални промени в климата в миналото и наистина глобалния ефект от парниковите газове от човешката дейност."

Друга от статиите описва причините за силното захлаждане на планетата точно преди началото на индустриалната епоха, без което затоплянето на климата може би щеше да е още по-голямо.

Става дума за няколко мощни изригвания на вулкани за по-малко от 30 години в началото на XIX век. Изригването на Тамбора през 1815 г. е проучвано, но малко се знае за подобни явления през 1808-1809 година, както и през 20-те и 30-те години на века в тропическата зона. Всички те са последвани от значително понижаване на летните температури в Северното полукълбо и охлаждане повърхността на световния океан за няколко години. Африка е сполетяна от 20-годишна суша, мусоните в Азия и по планетата отслабват, а системите с ниско налягане в Атлантическия океан се спускат по-близо до Екватора.

В Европа времето е необичайно студено и дъждовно. За последен път ледниците в Алпите започват да се удължават. Всичко това е приключва през 50-те години на XIX век с началото на сегашния период на бързо глобално затопляне.

Дневник