Надпреварата за това кой ще бъде първият главен прокурор на Европейския съюз направи завой към абсурд. След внезапен завой от страна на Франция, нито един от двамата основни кандидати не е подкрепен от собственото си правителство. Но и двамата остават в надпреварата, пише "Политико".

Европейските правителства и дипломати в Брюксел обикновено усилено лобират, за да получат хора от техните държави ключови позиции. Румънското правителство обаче възприе много различен подход от началото с кандидатурата на Лаура Кодруца Кьовеши за ръководител на новата Европейска прокуратура. Букурещ активно лобираше срещу Кьовеши, която бе антикорупционен прокурор в Румъния и помогна за вкарването в затвора на политици, докато не бе отстранена от сегашните управляващи.

От части заради съпротивата на Букурещ, през февруари правителствата на ЕС посочиха Жан-Франсоа Бонер от Франция за своя предпочитан кандидат за европейски главен прокурор. По-късно същия месец обаче членовете на Европейския парламент избраха Кьовеши, поставяйки началото на продължителен застой в разговорите със Съвета на ЕС (обединяващ държавите членки), тъй като постът не може да бъде запълнен докато двете институции не стигнат до споразумение.

Изглеждаше че спорът ще продължи дълго време, след като няколко кръга преговори се провалиха. По-рано този месец обаче Франция промени позицията си и подкрепи Кьовеши. Още един необичаен ход – новината, че Франция вече не подкрепя френския кандидат не бе обявена от Париж. Промяната бе разкрита по време на пресконференция на Дачиан Чолош, румънецът, който ръководи центристко-либералната група "Обнови Европа" в Европейския парламент, включваща и партията на френския президент Еманюел Макрон.

Френски официални лица, пожелали анонимност, потвърдиха, че Париж планира да подкрепи Кьовеши и казаха, че решението ще помогне да се сложи край на блокажа на процеса в Брюксел и да се напредне в подготовката, за да може новата служба да започне да работи. По план тя би трябвало да поеме функциите си до края на 2020 г.

Решението е политически полезно за Макрон. То му позволява да се представи като лидера от Западна Европа, работил за това човек от Източна Европа да получи висш пост в ЕС, без обаче този човек да има подкрепата на правителствата в Букурещ, Будапеща и Варшава, обвинявани от евроинституциите в отстъпление от върховенството на закона. Когато по-рано този месец лидерите на ЕС договориха номинациите си за висшите постове в блока, всички те бяха дадени на западноевропейци, макар да бе необходимо да вземат предвид географския баланс в преговорите си.

Франция обаче все още предстои официално да уведоми Съвета за промяната на позицията си. А Бонер не се е оттеглил от надпреварата. Пред "Политико" той коментира, че продължава да е кандидат за поста. "В момента съм в същата позиция (като Кьовеши)", заяви той. И двамата водещи кандидати "не са подкрепяни от собствените си страни но по различни причини", допълни Бонер, като уточни, че е останал в състезанието по процедурни причини.

"Комисията (по подбора) е на мнение, че всичките трима кандидати трябва да останат, в противен случай целият процес на подбор трябва да започне от началото. Затова не оттеглих кандидатурата си", посочи Бонер. Третият кандидат е германецът Андрес Ритер. Бонер изглежда продължава да таи надежда. Попитан дали все още иска да бъде главен прокурор на ЕС, той отговори: "Разбира се, че да". Кьовеши не е отговорила на молба за коментар за статията.

Въпреки последните завои в сагата, изглежда малко вероятно да се стигне до бързо решение, тъй като Франция все още не е променила официално позицията си, а Европейският парламент излиза в лятна ваканция. Според трима дипломати Съветът в крайна сметка ще подкрепи Кьовеши.

Високопоставен дипломат обаче каза, че не е задължително промяната във Франция да води до промяна в позицията на Съвета. По думите му ситуацията е "много сложна" и ако един от тримата кандидати се оттегли, трябва да бъде намерен друг. Дипломат от ЕС напомни, че Кьовеши и Ритер получиха равен брой точки при първоначалното гласуване в Съвета.

Дневник