Над 400 римски монети от втората половина на 4 век откриха археолози при строежа на отсечката от магистрала "Хемус" край село Градище. Монетите се намират в ателието на РИМ-Шумен, където се консервират. Открити са и 25 глинени фигури, както и фибули с украса, ценна ножица за стригане на овце и пергел.

Това разказа днес пред премиера Бойко Борисов ръководителят на обекта гл. ас. д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музеи към БАН.  

Аладжов обясни още, че на мястото е имало селище 1500 години преди Христа, а след това и от втората половина на 4 век до средата на 5 век, обитавано от готи - служители на византийската империя. Повечето откривани артефакти са от този втори период на заселване.

Премиерът Бойко Борисов попита археолозите дали срещат затруднения при работата си и дали имат нужда от нещо. Стана ясно, че са нужни още 2 месеца за пълното проучване на  част от обекта.

"Искам да благодаря на археолозите, не само на този обект, но и на Боаза и на Мисионис и по газопроводите, имаме перфектни отношения. Тук сега им удължаваме с 2 месеца срока, за да си извадят тези интересни неща - обезглавени хора, ножици, пергели, и всичко това ще отиде в шуменския музей", каза Борисов.

Пред журналисти после д-р Андрей Аладжов обясни, че откритите монети са от дребен номинал и са характерни за всички римски селища. Предполага се, че в селището край Градище е имало обособена част  за производство на керамични съдове, тъй като са открити 7 - 8 пещи за изпичане на керамика.

„Вероятно е имало някаква търговия, затова и откритите монети са толкова много, а откритите фабули за нас са с изключителна научна стойност, дори да не са ценни сами по себе си като материал. Те са се ползвали в древността за закопчаване на наметала и са с украса и някои от тях показват статуса на човека, който ги е ползвал - дали е бил благородник, военен, цивилен“, разказа Аладжов. 

През Средновековния период - 9 и 10 век, това селище се озовава в хинтерланда на Плиска и археолозите са открили землянки с размери 3,50 на 3,50 метра, в които хората са живеели с много беден инвентар, основно костени шила и кухненски съдове. „За нас като археолози беше интересно да видим какъв е бил бита на обикновените хора извън столицата. Той е бил беден, но мястото е благодатно откъм природа, на южен склон е, има глина, която е използвана за строежа на къщите, за направа на съдове, близко е до река и до Шуменското плато, където са добивали каменен и дървен материал“, каза ръководителят на обекта.

ШУМ.БГ